Вечните лъжи
1.3K
2
2
1 мин за четене
Защо ми обеща свят, който изобщо не съществува?
Защо ми обеща любов, която сам не можеш да дадеш?
Защо ме накара да повярвам в една мечта, след като тя не може да стане реалност?
Защо протягаш ръце да ме прегърнеш, след като тя ти навява само студ?
Защо ми казваш да не плача, а в същото време ме нараняваш с груби лъжи?
Защо поемаш по път, по който те е страх да вървиш?
Върви си... не ме питай дали без теб ще оцелея
по-добре от истината да ме боли,
отколкото да вярвам на лъжата.
Не, не казвай нищо, излишно ще е, разбери,
преди на нараниш нечие сърце, първо помисли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Алексиева Всички права запазени
