MaRtiTyyy (Марти Петрова Стефанова)
126 120
Aug 6, 2009, 12:55 PM

Вечно 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
792 0 4
1 мин reading

 

 

 

 

Вятърът се заиграваше с косите ù, снежинките бясно танцуваха около врата ù, босите ù стъпала стъпваха бавно по напуканата земя. Сякаш не ходеше, а се носеше. Плавно, гладко, досущ като самодивите от приказките. Но в нея нямаше нищо приказно. Бяла дантелена рокля, стигаща до глезените ù, се влачеше по черната земя. Черна като очите ù, като косите ù, като душата ù.

 

 

В погледа му, реещ се наоколо, имаше нещо нечовешко, нещо животинско. Ризата му беше прилепнала към перфектно оформените мускули като втора кожа. Крачолите на панталона му бяха съдрани, а обувките си беше загубил нейде по пътя. Но това сега нямаше значение.

 

 

Стъпваше нежно, грациозно. Вървеше ден и нощ, без да чувства умора.

 

 

Ускоряваше крачка, сетне забавяше ход. Но не спираше. Не чувстваше умора.

 

 

Искаше да го види.

 

 

Трябваше да я докосне.

 

 

И така вървяха, търсейки се... вечно.

 

 

 

 

 

Посветено на Алекс (Carmmine),

най-добрата ми приятелка (:

 

 

 

© Марти Петрова Стефанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??