Вечно щастие
Вечно щастие
Чудя се какво ще стане? Тръгвам за училище с идеята, че днес нещо ще се промени.
По моя редовен маршрут всяка сутрин виждам едни и същи лица. Първо към 6.55 две жени - едната по-висока, с орлов нос, другата – по-ниска, със симпатично лице; на една и съща възраст, с лош вкус за дрехи. По-високата бърбори през цялото време високо: “... та Недялко трябва да оправи машината...”. Другата мълчи, но ми се струва, че мечтае за пътешествия или поне за последния работен ден. Тя подтичва зад колежката си (сигурна съм, че не са приятелки!) като декоративните малки кученца на богаташките, по-красиви и нагласени от собственичките си. И двете имат отегчени и изморени физиономии. Към 7.05 виждам ученици като мен, но с униформи - момиче и момче, които са гаджета. Той не носи раница, а само торбичка, по всяка вероятност единствено с тетрадка и химикал. Говорят си тихо, допрели глави. След тях в 7.15 мъж и жена (съпрузи). Ходят един до друг според брачните си обети, но не говорят. Жената гледа в краката си. Всеки път ми се струва, че очите ù са насълзени. Мъжът нищо не забелязва. Точно в 7.25, малко преди да стигна на училище, когато слушам любовна песен, виждам възрастна двойка. Дядото държи бабата през кръста. Тя замята левия си крак, като последствие на инсулта. Никога не съм ги виждала тъжни. Наричам ги ''Вечно щастливи'' и се надявам да съм права. Мисля си, че са като от картичка за златна сватба, като пожелание за семейно щастие и дълголетие.
Та днес ще опитам да променя света си поне малко. 6.55 - лека усмивка и поздрав на работничките. Едната ме гледа като пукал, а другата отвръща едва доловимо. Може би сбъднах една нейна мечта - да бъде призната. В 7.05 се усмихвам самоуверено и нахакано на тийнейджърите. Не очаквам положителна реакция, но те на свой ред ме поздравяват изненадано. Следват съпрузите в 7.15, като се надявам жената поне да ме погледне. Най-невинната и мила усмивка, на която съм способна. Мъжът ме гледа тъпо, но съпругата му ме вижда. В очите ù има надежда (не знам дали е заради мен). Става 7.25 и слушам Aerosmith- I don’t want to miss a thing. Най-красивата и ярка усмивка. В отговор - две широки усмивки от вечното щастие.
