Вегански протест
Тъкмо реших, че трябва да си лягам и си викам: "Чакай първо да погледна новините в Дира". И какво да видя
"Вегани протестираха срещу убийствата на животни" главна новина. И като ми кипна. Аз като реша да протестирам, сядам и пиша някое стихче. Публикувам го и ми минава. И сега стана така, обаче като реших да го публикувам нови 200. Понеделник ден без нови публикации. Почувствах силна ЖАЖДА ЗА МЪСТ, и тъй като отмъщението се сервира студено и във войната няма правила реших се на следния коварен ход. Ще си публикувам все пак стихчето, но ще го прикрия комплексарски в едно кратко резюме.
Гражданско общество
Протестирам, протестирам в туй аз смисъла намирам
Да изпъкна и да блесна, жадна за кръвта ви прясна
Свобода и демокрация, съвършена цивилизация
Да ме види тате, мама! Леле вече съм голяма!
И пред хора се събличам, да го правя най-обичам
Някой да ме пожелае, много искам аз така е!
Опакована, готова. Консумирай ме такава!
Яж ме мен млада и сочна. Не, бе не! Не съм порочна!
Просто, проста го изричам! Ах, животните обичам!
Котки, кучета, прасета и кокошки и телета.
Охлювчета и овчици. Зарад тях показвам цици.
И готова съм другари, ако друг не ме превари.
Да избухна с пълна сила, както майка ме е родила!
И в момента когато натиснах бутона "Публикувай" се почувствах отмъстен. Прости ми Мильо!
© Павел Красимиров All rights reserved.
