- Стари неща купваааам! Дрехи неща, купвааам!
Лежи си старият вехтошар на диванчето и превърта лентата на спомените в главата си. Така се ходеше по улиците. Така се викаха нещата. Не като сега, мързелешката по кофите. За да намериш НЕЩО, трябва първо да го повикаш, и то ще намери начин да ти отговори. Ако не намери, значи не си го повикал както трябва.
Всичко се намира - и обувки бързоходки, и шапки невидимки, и вълшебни пръчици - само трябва да ги повикаш. Усмихна се, като си припомни жизнената шапчица. Обикновена, нищо и никаква на вид, плетена в дългите зимни вечери за някое внуче от някоя баба. Такава си е била в началото - шапка като всяка друга - преди да я подарят на онова момиченце, Петя. Петя живееше в една кухничка. Миндерче, маса и стол . Даже не инвалиден, а най-обикновен дървен стол. На Великден извеждаха Петя в детска количка на разходка. Понякога и на Коледа, ако се случеше да е по-топла. Петя не знаеше какво е това - да ходиш. Още по-малко - да тичаш. Така си беше роден ...