Велик Ден
Широко отворената врата сякаш ми крещеше, сякаш ме викаше с таен шепот, доловим само за мен. От процепа се процеждаше тънка ивица светлина, като праг на изгубените души непосредствено преди смъртта.
В каничката ярката червена течност плискаше, приличаше на ален океан от кръв. Някой намушкал другия, някой пролял мъничко от тази на ближния си... какво толкова. Всички сме хора, а кръвта, кръвта ни събира и ни дели. Зависи от ситуацията. Ако обърнеш глава – цял океан ще видиш. А пред теб, пред тебе и капчица няма. Мистерията се оплита все повече и повече, обаче сега и ти си част от нея. И дишаш, и гледаш само червено наоколо ти…
СТОП!
Червеното е агресия, червеното е насилие, червеното е ужас, спри да го гледаш това червено, защото ще те погълне, ще засмуче всичките ти жизнени сили, ще те остави бездиханен и ще ти се смее... Същото това червено, със зловещия си кикот, връзвайки на панделка мозъчните ти нерви, стъпквайки червата ти из пода…
Няма повече да гледаме червено, не.
Купа ...