Coffee

19 results

Тъжният човек в мрака 🇧🇬

И както бяхме някога деца, от клоните на времето отронени,
сълзи, пропити в почва горска, обелените лакти, колена.
Бутилка прашна лимонада…
А тъжният човек танцуваше във мрака.
Безумни мисли и мечти, достигащи безкрая, ...
Coffee (Галя)
Coffee
Poetry » Philosophical
866 4

Той тръгва... дълъг път го чака 🇧🇬

Той тръгва ... дълъг път го чака
„Е, хайде, тръгвам” – и погледна ме смутено,
а нещо в мен се преобърна сякаш в миг.
„Е, хайде, тръгвам” - тихо промълвено,
а запечатало сърцата ни – спонтанен вик. ...
Coffee (Галя)
Coffee
Poetry
708

ВЕЛИК ден 🇧🇬

Велик Ден
Широко отворената врата сякаш ми крещеше, сякаш ме викаше с таен шепот, доловим само за мен. От процепа се процеждаше тънка ивица светлина, като праг на изгубените души непосредствено преди смъртта.
В каничката ярката червена течност плискаше, приличаше на ален океан от кръв. Някой намушка ...
Coffee (Галя)
Coffee
Prose » Short stories
740

На сбогом и спасение не идва 🇧🇬

Последните й думи бяха чиста проба сбогом.
Цивилизовано, учтиво… деликатно и фалшиво.
Последната усмивка беше прекалено много,
„обичам те” от времето, когато беше още живо.
Усмихна се и тръгна, не погледна повече назад. ...
Coffee (Галя)
Coffee
Poetry
706 1

Не съм като теб...! 🇧🇬

Ще носиш ли ти мъката? На крилата на вятъра нежен понесена,
ще търпиш ли ти болката, насън в тъмата дето е оплетена?
Ще обичаш ли? При все че все по-трудно ще да става вече…
Ще повярваш ли – та моите думи са на пътник, идещ отдалече!
Не мож’ търпя, тя твойта светла мощ с мечти е окрилена, ...
Coffee (Галя)
Coffee
Poetry » Love
659

На Раздяла 🇧🇬

На Раздяла
Колко пъти трябва да говорим, мислите?
Да те позная дори и аз вече не мога…
Колко пъти трябва да избърсваме сълзите
и лицемерно и наивно да се кланяме на бога? ...
Coffee (Галя)
Coffee
Poetry » Love
656 1

Да пием! 🇧🇬

Да пием…!
Да пием за годината, която бавно, ала неминуемо загасва, да пием за всичките лоши преживявания през нея. Да пием, че да не се повтарят.
Една голяма чаша, моля. Хайде още половин после…
Половин залез, половин изгрев, щипка слънце, залято, обвито с облаци. Да пием за горчивия вкус на себеотр ...
Coffee (Галя)
Coffee
Prose » Short stories
702

В търсене на едното нищо 🇧🇬

Безбожна приказка си е това, човече.
Ама такъв си мазохист…
Към любовта ръце протягаш вече,
а тя боли, боли, боли…
От пепелта се пак надигаш, ...
Coffee (Галя)
Coffee
Poetry
647

Усмихнатите нарциси 🇧🇬

С танцова стъпка се понася по мръсния калдъръм, а едното ù токче аха-аха ще падне. Нищо, ще ги занесе на обущар, да им сложат нови. Заслужили са си това поне днес. Новички, красиви, ярки. Яркочервени. Защото червеното е цветът на любовта. „Право казват хората”, мисли си със задоволство. „Любовта про ...
Coffee (Галя)
Coffee
Prose » Short stories
1.1K 2

Просто ТЯ 🇧🇬

И мрази, и обича, и копнее.
Самата тя със себе си живее.
Искри на ярост, гняв и болка,
Стихия ледена и черноока.
Че тя е всичко, що ти трябва, ...
Coffee (Галя)
Coffee
Poetry
882 4

Как тихичко падат листата 🇧🇬

Безлунна нощ се тихо спуска над града,
във шарки тъмни сега обагрен е светът.
Звездите също липсват и нощната печал,
отчаян вопъл е – без капка жал.
Есен е сега. Как тихичко падат листата! ...
Coffee (Галя)
Coffee
Poetry » Landscape
2.4K 2

Тъжният Клоун 🇧🇬

Тъжният Клоун
Празно.
Празно и тъмно.
А един глух шум пронизва тишината.
Червено, червено и бяло. ...
Coffee (Галя)
Coffee
Prose » Short stories
1.9K 3

Полунощ 🇧🇬

Минутите минават и все така не мога да заспя.
А тез злокобни мисли, знам…
Ще ме преследват те до вечността.
И веч ще ме обричат те на самота.
Сумрак е, пусто и зловещо е навън. ...
Coffee (Галя)
Coffee
Poetry
648 2

Страдай и твори! 🇧🇬

Погледнах го и изведнъж милион звезди избухнаха пред очите ми. Падат, стават и пак се връщат на небето. Очите му бяха сини, но не грозните и така характерни за мъжкото съсловие воднисто-синкави на цвят, като разтечено блато, а хубаво синьо, почти тюркоазено… и чакай. Не са ли лещи?
Така е, така е, л ...
Coffee (Галя)
Coffee
Prose
1.1K 3

Заедно 🇧🇬

Казват, че светът ще си отиде в огън.
Или във вода. Аз казвам, че ще си отиде в любовта.
И в хилядите мисли и желания, обземащи в тоя светъл миг и моята душа.
И хилядите чувства и копнежи, насочени към вечността.
Забравени китари звуци нежни произвеждат, ...
Coffee (Галя)
Coffee
Poetry
700

С дъх на лавандула 🇧🇬

Седя на стола и пропъждам тъмнината. Пъдя и съня - и без него мога да живея.Седя на стола и мисля хиляди неща – глупави, лъжливи и определено не толкова истински, колкото ми се иска. Има демон в душата ми, обвит в облаци дим. Демон, вплел се в стомаха ми, просмукан в кръвта ми, вгнезден в сърцето ми ...
Coffee (Галя)
Coffee
Prose » Short stories
1.9K 1

Като надгробни камъни 🇧🇬

И всичките забравени души са ей там, в другото гробище.
Забравени, отлъчени, отритнати и никому ненужни. Едва ли някой някога ще реши просто да ги посети. Но те стоят там и чакат. Безропотно и много търпеливо, по простата причина, че ако не чакат, няма с какво друго да запълнят времето си.
Преди да ...
Coffee (Галя)
Coffee
Prose » Short stories
1.2K 3

С душата на дете 🇧🇬

С душата на дете_________________ Дневниците са едни от малкото неща, които остават незасегнати от времето. Неизпепелени от все поглъщащият огън. Чувам клишета навсякъде. Чета за тях по книгите, виждам ги всеки ден със собствените си очи. Недоизречени думи, недоизказани чувства, напразно пропиляното ...
Coffee (Галя)
Coffee
Prose » Short stories
1K 3

Тя... Любовта. 🇧🇬

И когато нещата загрубееха, тя се скриваше в паметта. Дълбоко, в непристъпните гънки на мозъка. Поругана, използвана, употребена и много наранена.
Докато в един момент й омръзна. Омръзна й да бъде Онази за всички наоколо й, омръзна й да бъде единствената за многото. Защото, както човекът прощава, то ...
Coffee (Галя)
Coffee
Prose » Short stories
1K