Великата Мими
Мими е не просто гневна. Тя е бясна. Коя е Мими ли? Няма да ви кажа! Защо ли? Причината е проста - тя е анонимна. Всичко това може и да си има своите основания, но тя пък ме познава толкова добре, че реши и публично да ми се скара. Как ли? Това вече мога да го разкажа, защото то поставя много важни въпроси от сферата на общуването в Интернет. Вече семействата се преселват в Интернет... Не знаете ли? Е, нищо! Това е друг въпрос. Тук ще ви разкажа за великата Мими.
Вчера бях помолен да направя коментар в Интернет на поетичен текст и аз, в духа на модерната критика, написах друг текст и го публикувах. По такъв начин изразих не само виждане върху въпросната творба, но развих възгледа си и върху двете страни на човешкото преживяване, което касае проблематиката на прагматизма, разбиран като хуманен екзистенциализъм. Но нека да ви покажа този текст, който беше използван от Мими, за да ми каже толкова важни неща, с цел да ми помогне да се усъвършенствам! Ето го и него:
Познавам те добре чрез тъждество
Когато с чувства ме описваш,
откривам, че си влюбена жена,
но с тях присъди ти подписваш,
почувстваш ли се, че си пак сама.
С добро и зло - лица различни
стоиш ти честичко на кръстопът,
чувствайки и бурите трагични,
щом разпъне те на кръст светът.
Такава си, защото носиш болка,
изпепелила нежната душа,
но познавам твойта обиколка
ясна, щом успея да те утеша.
Тогава любовта те озарява
и ти умееш да поднасяш дар,
който две души така споява,
че те изграждат вечния олтар.
Болката при теб чертае вечност,
но тя е изворче на добрина,
избликваща в такваз човечност,
която става често светлина.
Познавам те добре чрез тъждество,
превърнало ни в съпрузи
и само в такова естество
можем да се борим с недъзи.
- Като ритъм и стъпка е безупречно, но смислово е несъвършено - отзова се веднага Мими и не пропусна да ми изпрати поздрави.
Но ето, че преди да съм осмислил как по най-добрия начин да вляза в диалог с Мимето и да развием логиката на текста, на помощ ми се притече Светлето, нашата съседка, като каза следното:
- Здравей, Валери! И много да ме прощава Мими, но смислово не съм чела нещо по-добре усетено, открито и казано за жената. Много се зарадвах, сякаш познах себе си или поне желанието някой да ме познава така добре, както ти своята жена. А най-хубавото от всичко е, че любовта блести в стиха. Няма по-голямо щастие за една жена някой да я обича заради това, че познава всяка нейна извивка на мисълта...
И тук ме парна първото подозрение, за което няма да ви кажа нищо, но и аз го прогоних, защото подозренията са си чиста проба недостатък, а ако Мими научи, че у мен се е породило такова чувство и дори мисъл... какво ли ще ме направи?!
Но Мимето явно скучаеше, защото веднага се отзова с обмисленото си обаждане:
- Приемам критиката на Светла, но държа на мнението си.
Тука вече се разтревожих не на шега. Какво значи да приемеш критиката и да оставиш непроменена позицията си. Тук Мимето явно подценяваше някой, но кого и по-важното - защо ли... Нямаше как и бързо се притекох на помощ на Мимето, като се обърнах към нея със следните думи:
- Здравей, Мими! Уважавам мнението ти по силата на редица обстоятелства, които тук ще спестя. Но след като така държиш на мнението си, предполагам, че си в състояние и да го защитиш, което ми е безкрайно интересно.
Тук ще ви призная, че съм майстор на такива капани, но очаквах да хванем конструктивната страна на разговора, което би станало и интересно за публиката и най-вече за молителката да й напиша коментар. "Ами ако..." - пак ми мина през главата коварната мисъл, но бързо я прогоних, защото не можех да допусна такова нещо. Но вместо Мими, в разговора се намеси и съседът Иванов, който направо си се обърна към мен и изтърси:
- Рибаров, в този сайт само ти си коментираш стиховете. И още с една.
Пишете си на пощата бе, хора! Не ми се четат простотии.
Е, опасен е този Иванов. Работата му в полицията малко го е формирала по особен начин, но пък винаги дава такива хубави идеи. Защо пък да не се обадя на Мимето... Ако се окаже някоя запазена мома? При тази мисъл някаква непозната топла вълна ме заля, но аз и нея прогоних бързо, да не би някой от моите биографи да разбере за това нещо и да ми развали безупречната биография.
Но, както и очаквах, хората от махалата започнаха да се събират и аз трябваше да се преструвам на любезен, което не ми се удава много добре, но по този въпрос май ще ми се наложи да помоля Мимето да ми помогне... Но нямаше нужда да я моля, защото тя бързо се притече на помощ и успя да надвика всички, като ми каза толкова чистосърдечно мнението си, че аз изпаднах в дълбок размисъл:
- Няма нито да преправям текста ти, нито да правя разбор дума по дума, като отговор на литературен въпрос. Какво е искал да каже поетът, знаеш най-добре ти, затова има две причини, по които няма да направя това, което по-горе казах: Уважавам тебе, като творец и като ЛИЧНОСТ и второ - уважавам себе си и достойнството ми не ми позволява да се впускам в унизителни и непристойни критики или коментари. И понеже стана въпрос за "обиколката", а аз наистина имам мнение за твоя стих, ще я ползвам като вече зададен въпрос. Непрекъснатото прескачане от тема в тема, и от естетика в синтетика, също се вижда тук: нежност и сантимент в "носиш болка" и изведнъж твойта обиколка...?
Ето! Така си и знаех! Уважението на Мимето е онази тънка и деликатна нишка, която ме свързва с нея. Даже и жена ми не ме е признала за творец и за личност, а тази анонимна душа ми казва нещо, което направо ме развълнува... Кой ли се е отнасял така с мен, че и аз да зная как да се възползвам от мига? А и Лъки упорито се спотаява някъде... Откакто започна да коментира по-младите автори, съвсем ме изостави, че и интимни моменти от семейната ни биография взе да публикува... Абе, казвам ви, не е лесно това да се осмелиш да се появиш в Интернет!? Но ето, Мими е достоен човек. Вече знаем нещо за нея. Е, тя самата го казва, но аз й вярвам. Но защо все противопоставя нещата? Уж ме уважава, а се готви да ме захапе... Но защо пък противопоставя и естетиката на синтетиката? Леле, ама проблем се завихря?! Май цял роман ще може да се напише от нищо и никакъв махленски разговор?! Но Мими наистина има мнение по този текст и вече за пореден път го заявява... Защо ли пък да не я поканя на една среща... Тази коварна мисъл отдавна ме човърка, но сега не можах вече да й устоя и я пуснах свободно да се развие в пламналата ми глава. Може би затова изтърсих нещо, с което уж исках да провокирам доброто настроение на Мимето, а май повече я вбесих:
- За първи път чувам, че критиката и коментирането на текст е унизителна работа, макар че отделни хора изпадат в такова положение, неразбирайки какво е критика и коментар. Болката е едната страна на преживяването, а другата му страна - ясната - е и друг тип негова обиколка - казах аз и зачаках присъдата си с някакви лоши предчувствия.
И Мими не закъсня да се отзове с нарастваща емоционалност за сметка на рационалността:
- Не изопачавай думите ми! Не всяка критика е унизителна работа, но ти да напишеш текст, а аз ред по ред да ти го коригирам, да ти променя смисъла и емоциите и да ти кажа "Ето така ще пишеш и ще чувстваш, защото така е хубаво, а е хубаво, защото аз съм казала." Ето това е низост, направо срам! Надявам се, че си разбрал, че не съм те критикувала, за да критикуваш критиката, нито за да коментираш коментара. Надявам се, не си очаквал обосновката ми, за да се оправдаеш и да си винаги отгоре, защото като човек, който критикува, трябва да можеш и ти да носиш на критика. Уважавай себе си, за да те уважават и другите. Но самоизтъкването не е себеуважение. Нарцисизмът не е доближаване до идеалите. Надявам се да оцениш моята откровеност и да успея да ти помогна да усъвършенстваш у себе си и човешките добродетели. Поздрав!
Направо оцених откровеността на Мимето и огромното й желание да ми помогне да се усъвършенствам като стоя мирно, докато тя говори, защото какво е това нещо да се отговаря на критиката и на поредния коментар... Дали пък да я помоля да си поговорим за това, що е критика. Да, чудесна идея, но насаме. Е, ама аз освен, че съм нарцистичен, съм и гениален, щом ми хрумват такива прагматични идеи... Но много се застоях тук, а трябва да се прибирам в къщи, че жена ми... Чакайте, чакайте... Ах, тази Мими! Та тя е просто велика!
Но гласът на Мимето направо ме прикова на място, когато го чух да ми влиза в ухото със следното твърдение:
- Помислих, че като задълбаваш в темата, имаш за цел да извлечеш нещо полезно от нея. Очевидно нещата не вървят в такава насока. Съжалявам, че ти не пожела да ти бъда полезна. Тогава бъди, какъвто искаш да бъдеш и остави и другите да бъдат такива, каквито искат да са. Не съм тук за да се замерям с думи, а за да покажа истината и да помогна, ако мога. Успешен ден, Моисей! И помни: До всеки велик мъж стои и по една велика жена !
Е, Мими - помислих си - Разбрах, че си велика, преди да ми го кажеш, но вместо това изтърсих високомерно:
- Аз наистина съм такъв, какъвто искам, но винаги искам да бъда такъв, какъвто трябва!
Тук вече Мими ми нанесе удар, който много пъти прилагаше, когато изпадаше в безтегловност от яд:
- Да бъдеш философ е качество, а дървен философ - недостатък!
Ледени струйки пот усетих по гърба си... Никакво прибиране вкъщи. По-добре е да отида на хотел! Там поне нещата са регламентирани.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мери! Таис иска включване, което не може да бъде пренебрегнато. Не бъди егоистка! Тя вероятно ще ми поиска Александър Македонски, че такова любене му хвърлиха на времето във Великата река....Да не ти разказвам!
-
Същественото е твоето появяване Мери, а и претенцията ти става вече по-определена.Започвам да се изчервявам и леко да се потя...че и ти никак не си лесна?!
-
Ама ние искаме величие интересно, не лесно! Поне аз, щото неволно намесих Танчето! Извинявай, Таня!
-
Боже, в тая държава и такива ли удостоверения изискват
Колко ми е глобата, сега за двайсет лева по фиш на въпрос го правиш! Погледнах тука лееекичко и що да видя докато ме нямало нищо съществено по разказа. -
Мери, първо глоба за дългото отсътвие! И без възражения, моля! А щом говориш и от имета на Таня, питай я кое величие се хваща лесно и си го хванете, но ако не успеете, ще ви подаря един кандидат, който дава мило и драго за жени, но тогава пък ще трябва да удостоверите, че сте такива. Въпросът е решен, нали?!
-
Пак съм аз, Мойсей! Ми аз и Таня си останахме без някой, който плаче за величие
Разбери ми тъгата и помагай, моля те! -
Драги, Вили!
Търпеливо изслушах твърденията ти. С теб нищо не сме започвали, за да го завършваме. По силата на тази причина у мен не възниква никакво желание да коментирам казаното от теб, което, както казваш, е предназначено за други. Това, което аз ти казвам е предназначено само за теб, а това, че и други ще го прочетат вече е особеност, която сме приели по условие. -
Вярно е, че с обиди не се води диалог! Колкото до останалото - липсата на конкретен отговор на конкретен въпрос е също отговор! Защото и друг път съм установявал употреба на термини за самите тях, без да се отчита техния обем и съдържание! Или пък да се употребяват понятия, чийто смисъл не може да се обясни по адекватен и строго научен начин! За мен въпросът е приключен, защото тарсенето на конкретен отговор на конкретно поставен въпрос не е ултиматум! Но няма да обяснявам съдържанието на понятието "ултиматум"! безмислено е! Нека останалите преценят кой от нас разбира и ползва правилно понятията, останали по някакви причини в мисълта му.
Но за отношението към жените -....само уважение, каквито и да са те и каквото поведение да имат в определена ситуация! Защото те са в основата на живота, а не ние! -
С отстояването на истината, аз изразявам позицията, че с обиди и клевети не само не става диалог, но и всяко общуване се срива, а ти ВТ, с изказването на своето мнение, в което втъкаваш и верни елементи, които вече, по други поводи, съм изказвал и аз, а и всеки би се съгласил, се опитваш да ме въвличаш в нещо, което би трябвало да изглежда като спор. До тук ти не се придържаш към фактите на разказа, който именно като разказ, има всички достойнства на такъв.Нещо повече - ти излизаш с ултиматум, че съм длъжен да ти отговарям.Аз търся опоненти и с удоволствие ще дискутирам с всеки, но не и по начина, по който го правиш ти. Всяка наука, имаща достойнството на емпирична област на знанието има достойнството на конкретността на разглеждането, нещо което правя и аз тук.
-
Ще бъда безкрайно трогнат и благодарен да науча за коя наука и точните определения, издържани от научна гледна точка, определенията на "мнение" и "позиция"! Така ясно ще съумея от низината на моите повърхностни, но подредени в главата, знания тези разлики! Естествено в тях не трябва да има тафтология или препратки! Липсата на отговор ще означава, че се оставя на нашите читатели да преценят правотата в твърденията на всеки от нас!
Дотогава ще продължавам, че:
- позиция и мнение не са само красиви и често пъти безмислено употребявани думи, а че при наличие на позиция - тя се изразява именнно чрез съобщаване на своето мнение. Както и че именно чрез мнението съобщаваме на останалите своята позиция по въпроса!
- диалог не се води при наличие на позиция или мнение, а се води винаги, когато страните търсят общи интереси чрез откриването на общи допирни точки в своите позиции, съобщавайки своето мнение на останалите преговарящи.
Всички разбираме, че когато се води диалог квалификациите показват само по-слабата позиция или неща, които не бих коментирал от уважение към личността на другия и сайта. -
В мнението много от нещата са верни и това го сродява с позицията. В науката "мнение" и "позиция" ясно се разграничават. При наличието на позиция става възможно да се води диалог. Недобронамереността в мнението изключва тази възможност, както се получава и в случая. Говори се за всичко, но не и за фактите от разказа.
-
Понятието "позиция" в гражданското общество е със съдържание "лично мнение". То не е кухо понятие, или казано по друг начин - "празно понятие". В обикновения живот изразът "това е моята позиция по даден въпрос" е тъждествен по обем и съдържание на "това е моето мнение по даден въпрос"! И двете понятия могат да представляват форма на прикриване на недобронамереност, както и форма за отстояване на субективна, относителна истина, защото обективна, абсолютна истина просто не съществува. Причина за това е, че оценката на дадено явление или процес, зависи от конкретната гледна точка и обществено-исторически условия за разглеждане. Надявам се, че съм достатъчно ясен и не трябва някой да се опита да ми припише, поради личностни съображения или недостатъчни познания в конкретната област, че отричам обективно действуващи закони в развитието на природата и обществото.
Колкото до понятието "хумор" - неговото най-кратко определение е " описание на обикновени постъпки, явления или събития по необикновен начин".
Нямаше да напиша горните редове, ако не бях съзрял несполучлив опит за философско разсъждение що е позиция и що е мнение. Аз лично се изказвам, само ако се чувствам достатъчно подготвен по въпроса. Вероятно затова изразите са ми ясни и използваната терминология точна, особено от научна гледна точка! никога не ми е служила за прикриване на мисловна обърканост или терминологична такава.
Освен това винаги ще реагирам по подобен начин когато забележа подобно отношение към жена! -
Мнението е форма за прикриване на недобронамереност, а позицията е свързана с отстояване на истината. А когато мнението е гарнирано и с отсъствие на чувство за хумор, се получават точно тези опоненти, които не могат да направят друго освен да се групират, търсейки опори по такъв начин.
-
Не зная тук какви личностни взаимоотношения се разчистват, но съм длъжен да кажа няколко неща без да влизам в спор с когото и да било и за каквото и да е!
Абсолютно съм съгласен с Вальо и във всичко! Мими е реална личност, която изказва своите мисли точно и по разбираем начин, т.е. без самосъчинени понятия или чрез понятия, които употребилият ги не може да обясни смислено!
Второ - това не е разказ, а оправдателно изказване пред някакъв форум с плахи опити за иронизиране!
Трето: Иванов, ако се визира по мое мнение Писателчето (съдейки по вложената в устата на героя реплика като стил на изказване) е уважаван от мен човек, въпреки че не приемам и няколко пъти открито съм подчертавал това, стила му на изказване. Но той е човек с характер, ясна и точна мисъл, житейски опит и наблюдателност за обикновените житейски неща. Знае цената си и безкрайно много му завиждам за творческите идеи и намираните изразни средства. Казано по друг начин - и той, както и Мими, не заслужават подобни словоизлияния по техен адрес!
И последно - аз имам съученици, състудентка и приятели, работили или все още работещи в полицията. Тази професия заслужава уважение! както и всяка друга! Това е! Нищо лично! Просто никога не съм мълчал, забелязвайки подобни неща около мен! Не мога да го направя и сега! -
Готово, Таня!
Обясни първо на двамата опоненти, ако обичаш, какво е коментар и какво е разказ! Благодаря! -
Забравих - Мими не е фалшива и не е анонимна!Познавам я!Тя е стойностен човек - уверявам ви!
-
Случайно попадам тук и не мога да не попитам - това обичайна практика ли е на автора, след като някой нещо не харесва в него, да публикува пълен анализ на това което не е успял да каже със стиха си?Това се случи и след едно мое неодобрение.Тук бих искал да попитам редакторите - каква е тази творба тип разказ и не е ли редно да се обърне внимание както неотдавна обърнаха внимание на мен???Е стига вече! Май е време да се интересуваме от стойностни неща, а не от това кой какво искал да каже чрез нещо си.Ами всеки ако почне да публикува творба,самоанализ, творба, самоанализ....На какво ще заприлича сайта?
-
Уважаема Другарко Рибарова, но тъй като ти ме чувстваш по-близка, просто Валери…Колкото повече твориш, толкова повече въпроси пораждаш. Искам да те попитам дали не си завършил начална училищна педагогика? Имаш качествата на учителка в начален курс, тъй като си съумял да развиеш способностите да повтаряш до затвърждаване на знанията, да бъдеш последователен в поднасянето на информацията, за да има максимално усвояване на материала и не на последно място да издържаш на режим на високо психическо натоварване в името на каузата. А учителка, защото един мъж нямаше да си преразкаже резилите така, че и глухите, и слепите и неграмотните да ги прочетат. Ето Валери сам можеш да се убедиш колко качества носиш у себе си и още се чудя защо жена ти не те е признала за човек и за личност? Но ако и преправяш и на нея стиховете и я порицаваш в творческо отношение, няма да ми е толкова трудно да я разбера. Пък и фантазиите и сприхавостта на един 59 годишен мъж нямат спирка! Горката жена, сигурно си мечтае някоя да те покани на хотел, поне една вечер да отдъхне, но уви…и да си въобразяваш и да си мечтаеш за великата Мими, само ледени струйки пот и после обратно при жената . Така е Валери в живота, не всичко, което харесваме го имаме! Имаш какво да научиш от мене, но виждам, че въпреки, че го отричаш, си започнал да жънеш успехи с моя помощ. Добре, че взех отношение към “обиколката” ти и ти ме възпя в записалия се вече в историята разказ “Великата Мими”, та и ти да се зарадваш на висока посещаемост. Сега двете ти творби се радват на широка аудитория благодарение на мене. Много се радвам, че най-четената ти творба е озаглавена с моето име. Браво Валери, на път си да откриеш тайната на успеха. Ама добре, че ме срещна, за да те науча. Иначе и Иванов от полицията ти го е казал : “Рибаров, в този сайт само ти си коментираш стиховете.” И задължително да поправиш повторенията на глагола “отзовавам се” в творбата, написана за мене! Не одобрявам слабостта ти да пишеш несъвършени текстове.
P. S. Валери, разбрах за намеренията ти да ме поканиш на среща и за желанието ти да поговорим за критика и то насаме и ще ти отговоря: Ах, ти Валери, дърти похотливецо, уж бленуваш за запазена стара мома, а 26 годишна красавица задиряш. Мале, какъв срам Рибаров! Какъв срам! -
Ето, че до мен има вече две велики жени!?
-
Мм.. Мери! Предпочитам него да не пусна в къщи,отколкото аз да скитосвам из хотелите.Не ми допадат и това си е.
-
Хех! Тук, казвам си, ЛЪКИ подкрепя моя възглед, въпреки, че не съм се показала ревнива, ама защо пък да не направя, че МОЯ да хукне да ме търси по хотелите, може и в Пампорово! А ти сега: Ново двайсе! Росиии! Така ще се спасяваме ние, много омъстително!
-
Мери, ама моля ти се! С теб може да си мечтаем, но виж какво става:"Ами,да! Никакво прибиране в къщи!" Усещаш ли нещата? Не се прибирам вкъщи, нарушавам брачния договор и ми отива дворецът....Ще те питам после как ще мечтаем за затоплянето...
-
...и после казва, ние...хм ...за глобалното затопляне си говорим, представям си го такааа много философски, също като Пол Маккартни за разговорите с любимата си Гинес, ...ха, на мене ли тия
-
Ами,да! Никакво прибиране в къщи!
-
Ами така е с "благинките" на днешния ден! И аз решавам проблема си в движение така - тази вечер - все едно къде, ама не и в къщи!
За мое наказание! Това 3 часа чат до след полунощ отстрана на "слабия" пол/щото със слабо сърце/, като да беше с Памела Андерсън - не се издържа вече
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
