Великата стихия
Великата стихия
Преди да се появи човека, в далечното скрито минало, цялата Земя била един необятен океан. Океан без острови, без континенти, без земя. Единствените обитатели на този свят били вълните и нестихващият вятър. Имало една вълна, която била различна от всички останали, която бушувала неуморно. Тя търсела нещо, тя усещала нещо тъй силно в себе си и копнеела да го намери, че не можела да спре нито за миг. Не можела да спре необикновения си бяг. Полъха на вятъра бил нейната посока, лунното отражение било нейната пътека, а надеждата била нейния стимул. Тя не можела да спре, не и преди да разбере...
Пред нея се изпречвали всестранни препятсвия, множество айсберги се опитвали да я спрат, много бури се зараждали гневно, само за да я спрат, урагани и морски течения се опитвали да я излъжат и погубят. Но вълната била изпълнена с някаква странна енергия, някаква мечта, която я карала да гледа звездите нощем, а небосвода денем. Точно тази енергия не и давала покой ни денем, ни нощем и тя обикаляла безкрайността на океана.
Един ден, съдбоносен ден, пред нея се изпречила една скала. Но каква скала? Величествена, горда, недостижима, заслужаваша почит и уважение. Скала, която знаела какво иска и как да го постигне, скала, която излъчвала мощ. Вълната се разбила в нея. За миг почувствала някакъв пламък, който я разкъсал на хиляди чатици, тя усетила нестихващия полъх на вятъра измежду капките си. Почувствала свободата, силата, страстта. Изживяла тази секунда така сякаш заветния и блян бил изпълнен, сякаш единственият и сън станал реалност, сякаш сбъднала мечтата си. Тя полетяла към небето, но не се изгубила безследно, а точно тази малка вълна се превърнала в една велика стихия, в един порив, в една магия. Превърнала се в любов. Любов, която и днес безспирно обикаля планената Земя, търсейки чистата душа. Този силен устрем на вълната я превърнал в най-силната енергия, която някога е съществувала и ще съществува. Енергия, която няма да угасне докато има вярващи в нея, докато има търсещи я, докато има изживяли я. Толкова красивата дума-ЛЮБОВ!
© Диляна All rights reserved.
