АНДОР
Днес дъждът на Зеления остров беше по – силен от обикновенно. Сякаш от небето се изсипваха кофи с вода една след друга. И все пак беше толкова топло. Дъждът беше толкова топъл, че някои капки дори пареха. По бреговете на Диамантеното море се виждаха само няколко силуети на работници. Те стояха край брега на морето и се взираха в мокрия пясък. Търсеха диаманти. Сред тях беше и Андор. Андор беше младо и набито момче, което беше дошло на Зеления остров преди две години. От тогава вършеше само това – търсеше диаманти. Всъщност това беше най – леката работа на острова и Андор би трябвало да се радва, че работи това. Някой от другите заточеници на острова бяха в северната му част където жегата беше още по-непоносима Тук Андор вършеше най – лесната работа – някой от заточениците на острова копаеха въглища, други се потапяха в морето за да търсят корали, а той трябваше да прави най – лесното – да събира диаманти. И все пак тук се чувстваше толкова отвратително. Климатът изобщо не му пона ...