Поредният работен ден. Вече пет учебни часа съм в моята служебна Машина на времето, която управлявам повече от 22 г. със свидетелство за правоуправление за категория "Даскал".
Чувствам се малко уморен от това прескачане от епоха в епоха, но няма как. Досега бяхме с осми клас на борда на испанска каравела по маршрутите на Великите географски открития. С девети клас се крихме в окопите на Първата световна война, докато обсъждахме причините, участниците и резултатите от нея. А с десетокласниците направихме всичко възможно, за да спасим Одриското царство от Филип II Македонски, но така и не се получи. Останаха ми само шести клас, но преди това поемам глътка междучасие.
Намирам начин някак да си открадна две от общо десетте минути, които ми се полагат за презареждане на трудовия ми ентусиазъм и мотивация, като междувременно проверявам дали стипендиантите от моя клас са ми донесли всички необходими документи. Има поставен срок за това, а сроковете са като старите ни дрехи, в които много ни с ...