18 min reading
Тъмни облаци се вкупчваха в неприлично раздути форми и засенчваха почти изцяло металния отблясък на навъсеното небе. Мръсно белите гриви на вълните се плискаха и разбиваха във влажните зъбери на слаките. Разпокъсана бледа мъгла се плъзна по склоновете на хълмовете, обгръщайки черните камъни с белезникавите си дрипи. Снежни трохички засипаха последните стръкчета на нетипично зелената за края на есента трева. Сивото небе се сливаше със сивото море, спускайки се все по-надолу и по-надолу, като притискаше към земята изкривените от вятъра клони на дърветата.
Тясното криволичесто шосе рязко зави наляво под указателната табела и в света изведнъж се върнаха цветните краски: сякаш някой кликна с мишката, за да помени картината на работния плот.
Автомобилът внимателно премина по тясната уличка като за малко едва не закачи изскочилото внезапно отпред на пътя самотно ябълково дървче. След като освободи педала на спирачките, Лана потегли бавно. Най-накрая тя се добра до централния площад, където бе ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up