Весели празници

Преди няколко години на Бъдни вечер сме у дома. Приготвяме багажа на голямото ни момче, защото на другия ден заминава за Тунис. Там ще посреща Нова година заедно с отбора и ще се прибере на 3 януари. Слагаме банските, джапанките, хавлията, защото там е 18 градуса и ние му завиждаме. Той, докато спортуваше, почти  обиколи света. Бил е в луксозни хотели, пътувал е на пететажен кораб с тенискортове, басейни, дискотеки по Москва река и ни казва:
- Аз ви завиждам, защото на празника ще сте си заедно у дома, а от това по-хубаво няма.
Преди две години замина за Бруней. Ние пак му завиждаме, а той:
- Вие разбирате ли, че мен трески ме тресат. Петнайсет часа полет с прекачване в Сингапур, после с кола до хотела и няма връзка дори да се чуваме.
Може и да е прав, отстрани е лесно. Като се върна ни разказа, че там влажността на въздуха е много висока. Виждаш, че започва да вали дъжд и точно като стигнат капките над главата ти, водата се изпарява.
Където и да заминаваше аз му приготвях фотоапарата, за да прави снимки и после да ни разказва. От Тунис снимките е правил от толкова далече, че се чудиш това детето ти ли е или някой друг. Една дълга улица водеща към плажа, в края й една палма и до нея момче.

- Това ти ли си на снимката?

- Не, май е Гошко.

- Много чисти улици бе, маме! Не видях на нито една снимка обелка от дъвка или от вафла. Тунис къде беше, в Африка ли?! А ние къде сме, просто се чудя? А това хотела ли е? О, с басейн, браво! Африка, значи, чудно.

От Бруней донесе четири снимки. Един залез. Двореца на принца и две снимки на плажа. Поне разбрахме, че нашият залез е по-хубав и морето им почти като нашето.
За Коледните и Новогодишните празници винаги се подготвям отдалече. Започвам да купувам подаръците още през септември. Така че като дойде декември, аз си имам парички. Поразпитала съм кой какво предпочита и почти винаги подаръците са ми точно попадение в десетката. Децата от малки знаят къде ги складирам, но не пипат, защото обичат изненадите в празничната нощ. И са ми казвали, че са били най-щастливи когато са вярвали, че има Дядо Мраз.

Само една година останахме с мъжа ми сами в новогодишната нощ. Децата бяха на ресторант. Прибраха се и ни казаха, че най-весело са си изкарвали с нас. Олекна ни.

 Докато бяха малки децата единственото, което ми се искаше е да ме оставят за малко на спокойствие. За тази цел им купувах играчки според възрастта, с които поне час-два да мога да си пийна питието, да погледам телевизия и да си поговорим с мъжа ми спокойно. "Не се сърди човече", Мозайки, по-късно „Лего", „Монополи". Сега, кавото и да им купя, не може да си чуеме приказката от тях, да са ни живи и здрави. Сега вълшебството е около малката.

На Бъдни вечер винаги децата подреждат елхата. Тази година ще я подреди Симонка по свой вкус. Ние само ще й помагаме. Най-хубаво е на Коледа. Подаръците са подредени под елхата, къщата е пълна и мирише вкусно. Щом седнем около празнично подредената маса всеки си разопакова подаръците, а най-щастливи са децата. Заслужава си тичането по магазините заради блясъка в очичките им.

Вълшебството продължава и в Новогодишната нощ, заради надеждата за по-добра година. Българското хоро, на което сме се хванали всички и... започваме Новата година с имения ден на нашия татко. Хайде пак наздравици и подаръци. И най-важното - всички сме заедно! След един час посрещаме и руската Нова година. И пак наздравици, та чак до сутринта. Вечерта посрещаме гости. Така ни тръгва цялата година със много хора и много наздравици.

И няма значение дали си богат или беден, дали подаръците са скъпи или не, най-важно е да са от сърце.  И да си с хората, които обичаш.

От децата си научих, че нито един луксозен хотел или скъп ресторант не е по-желан  за тях от дома. А това ме прави щастлива.

Весела Коледа и щастлива Нова година скъпи откровенци!!! Обичам ви!!! Бъдете ми живи и здрави и много  щастливи!!! И МНОГО ЛЮБОВ ВИ ЖЕЛАЯ!!!