Късно след полунощ жената от другата стая престана да плаче и тогава съвсем ясно чух, че някой ходи по покрива. На седмия ден от пребиваването ми в хотел Елсинор се появи Магдалина и обясни, че цикълът и се бави, а освен това някъде в дистанцията между първото и второто пришествие е паркирал мерцедеса си самият Сатана. Самото полудяване започна много нежно, дори не се сещам кога и как; само дето не мога да спя или по-скоро не мога да се събудя, което едва ли е по-различно и в главата ми прескачат фрагменти от Jeux interdits; сега се чудя защо онази жена плачеше, но после ми казаха, че някакво куче е плакало с човешки сълзи.
Така или иначе ще се наложи да я потърся и се надявам при следващото си прераждане да я намеря, защото не обичам когато кучетата плачат с човешки сълзи; тогава ми се иска сам да започна да вия срещу небесата и всички пълнолуния се събират в прозореца на тринадесети етаж, за да се сбогуват с китарата на Росфелдер.
Не зная защо красивата музика ми причинява ужасна тъг ...