Седя в кухнята и съм зяпнала озадачено телефона си, докато чакам да се свари кафето ми. Новият прехвален органайзер, който си сложих ми е затрил срещите за днес.
– Какво се чудиш?
Вдигнах очи към Борил, който тъкмо влизаше:
– Защо си по анцунг?
– После ще се облека. Елианчето помоли да я закарам до София, направили са и превода на документите.
Криси си беше дошъл за няколко дни с новата си приятелка. Тя си легализираше някакви документи и с Криси бяха ходили до София да ги дадат за превод.
Извадих каната с кафето от машината и погледнах Борил:
– Тя за куриери не е ли чувала?
– Може да не пращат така, кой ги знае. Разбрахме се в осем и половина да я закарам.
– Аз ще я закарам. Заминавай си на работа.
– Обещал съм и, ще я метна, к'ъв е проблема?
– Аз ще я закарам, отивай си на работа. ...