11 min reading
– Сигурен ли си?
– Така се говори, Алекс.
– Благодаря, че ми каза Стивън. Ще ти се реванширам.
– Харесва ми да работя с тебе, не искам нещата да се променят.
– Аз също не искам, така че да се надяваме, че ще си останат същите.
Бях в офиса си, облегнах се назад на стола и затворих очи. Какво по дяволите ставаше, че Надя беше тръгнала на такъв кръстоносен поход. Нещо определено не ми се връзваше, защо се опитваше да ми развали и договора с „Валдеман“, какво толкова и бях накривила капата... Поумувах малко и хванах телефона:
– Франц, здравей. Удобно ли е?
– Здравей. Само секунда... Извинявай, говорех по другата. Как си? Как е бебето?
Усмихнах се:
– Добре, но е много ревливо.
– Радвайте му се докато още само реве, когато започнат да говорят и да ходят става по-зле. Внука ми стана на три и е толкова палав, че вече си мисли че името му е „не пипай там“, но както казват оптимистите „спокойно, по-зле ще става“. Но ти си знаеш де...
Аз се усмихнах. Поприказвахме си още малко общи приказки, бяхм ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up