15.06.2017 г., 13:00 ч.

Виенско кафе 2/ 32 

  Проза » Повести и романи
556 3 4
11 мин за четене

– Сигурен ли си?

– Така се говори, Алекс.

– Благодаря, че ми каза Стивън. Ще ти се реванширам.

– Харесва ми да работя с тебе, не искам нещата да се променят.

– Аз също не искам, така че да се надяваме, че ще си останат същите.

Бях в офиса си, облегнах се назад на стола и затворих очи. Какво по дяволите ставаше, че Надя беше тръгнала на такъв кръстоносен поход. Нещо определено не ми се връзваше, защо се опитваше да ми развали и договора с „Валдеман“, какво толкова и бях накривила капата... Поумувах малко и хванах телефона:

– Франц, здравей. Удобно ли е?

– Здравей. Само секунда... Извинявай, говорех по другата. Как си? Как е бебето?

Усмихнах се:

– Добре, но е много ревливо.

– Радвайте му се докато още само реве, когато започнат да говорят и да ходят става по-зле. Внука ми стана на три и е толкова палав, че вече си мисли че името му е „не пипай там“, но както казват оптимистите „спокойно, по-зле ще става“. Но ти си знаеш де...

Аз се усмихнах. Поприказвахме си още малко общи приказки, бяхме сравнително близки, бяхме ходили по почивки заедно, беше ми гостувал със семейството си в България, после аз казах:

– Дочувам някои притеснителни слухове. Знаеш ли нещо по въпроса?

Той направи извинителна физиономия:

– Не зависи от мен, Алекс. Опитах, но решението вече е взето някъде... - той посочи тавана. - Не е, че не сме доволни как работиш, просто така са решили. Понякога се случва, знаеш.

– Разбирам, Франц. Просто се надявах слуховете да не са верни, нямаше никакви индикации за такова решение. Само ще ме сменят или ще закрият представителството нацяло?

Франц не отговори нищо, но вдигна два пръста като за знака на победата. Латинско В, част от логото на „Валдеман“. Ясно, отсвирваха мен, но представителството си оставаше.

– Радвам се, че те чух Франц. Чакаме ви и това лято, ще се радвам да се запозная с внука ти, трябва да тренирам.

– Наистина много съжалявам, Алекс. Ако зависеше от мен...

Усмихнах му се:

– Беше удоволствие да работя с теб и екипа ти, Франц. Надявам се и за теб и хората ти да е било така. А за станалото, случва се както каза ти.

Затворих и изпрах с юмрук бюрото. Мамка и на Надя, мамка му на Борил, на децата им, на всички. Мамка ми на мен, че не ги разкарах навреме, както правят всички нормални жени. Мамка му, мамка му, мамка му. Тряснах органайзера за химикалите в земята.

– Наред ли е всичко? - секретарката ми надничаше от вратата.

– Изчезни!

Хлапето ме изгледа стреснато, никога не и говорех така.

– Затвори шибаната врата, да не си глуха – изкрещях.

Тя се омете и аз тряснах още няколко работи на земята. Не ми пукаше, че щорите не са пуснати и всички служители ме гледат. После се помъчих да се успокоя и си викнах такси, не исках да шофирам в такова състояние, а трябваше да се прибирам.

 

– Дари, моля те мама, моля те засучи...

Боже, бях в паника, беше ми спряла кърмата. Върнах се, опитах се да я накърмя и не пуснах нито капка. Опитах и с помпичката, не, нищо не пусках. Отгоре на всичко бебето точно сега беше решило да обяви кърмаческа стачка, само да се опитах да я доближа до гърдата и започваше да ме бута и да мрънка. Ако случайно захапеше, се изнервяше още повече че не пуска веднага мляко и ревваше. Опитах докато е сънена да засучи, не искаше, а и аз нямах капка кърма. Не знаех какво да правя, бях кърмила и Криси и малко Лили и никога не беше ставало така. Зарових се из форумите да търся лек и пратих Надето за чайове и де що прочетох, че помага. Направих всичко и нищо, нито капка.

Борил се прибра 2 в след полунощ пиян, аз тъкмо се бях поуспокоила, бяха ми казали че това е най-важно, за да ми тръгне кърмата и се ядосах пак, защото той изтропа и Дари се събуди.

– Махай се долу, колко пъти да ти казвам да не се качваш тука пиян.

– Стига де, просто искам да си легна.

Станах и го блъснах в рамото:

– Махай се долу, или аз ще се махна с детето и няма да се върна.

– Бе я не ме бутай, да не ти зашия един. Кво си се размрънкала...

– Махай се, няма да повтарям.

Той ме погледа малко тъпо и после най-спокойно си легна. Взех Дари и отидох в другата спалня. Дари беше нервна цяла нощ, а аз си бях все така пресъхнала. Сутринта каталясах от изтощение и се унесох. По едно време я чух, че реве и с мъка се надигнах. Засука леко и веднага пусна, нямах мляко и пак зарева. Борил отвори вратата и аз му я подадох:

– Дръж я, трябва да отида да и стопля от замразената кърма.

Слязох в кухнята и той дойде след мене.

– Какво става?

– Освен че за пореден път се прибра пиян и я стресна?

– Защо не я накърми?

Бях с гръб и се обърнах, за да го гледам.

– Защото се ядосах и кърмата ми спря. Дай ми я.

Почнах да я храня и Борил ме изгледа:

– Ако знаех, че толкова те дразня, щях да отида оттатък. Просто много ми се спеше, затова не отидох. Повече няма да правя така, ще си лягам в другата стая като си идвам късно. Ако ти направя палачинки ще се отсърдиш ли...

Посегна да ме погали и аз блъснах ръката му:

– Не ме пипай.

Той се подпря на касата на вратата и ме изгледа озадачено :

– Какво ти става?

Седнах на ръба на масата.

– Нищо не ми става, освен че бившата ти жена ми разказва играта. Източила е едната фирма и убеди „Валдеман“ да ми прекратят договора, така че и другата ми ще фалира. Убедена е, че аз съм те накарала да се скараш с дъщеря и, за да останат парите за Дари. Първо, не знам какви са тия твои толкова много пари, които явно само аз никога не виждам. Второ, не знам защо аз трябва да съм виновна, че всички в това семейство се мислите за герои от турски сериал. И сега заради това, че ти не можеш да си оправиш семейните бакии, ще страда моето дете. Бог ми е свидетел, че искам да стана и да се махна с бебето възможно най-далече от теб и никога да не се върна. Андрей може да беше всякакъв, но поне никой не ме е ядосвал докато бях родилка и кърмачка. Явно човек не може да оцени хубавото, докато не види по-лошо. Сега искам да ми се разкараш от очите, защото трябва да се опитам да се успокоя, за да тръгне млякото. А докато те гледам няма как да стане.

Дари се беше наяла и аз тръгнах да я сложа в кошчето. Той се отдръпна от вратата, за да мина и тръгна след мене към хола. Аз се обърнах:

– Разкарай ми се от главата, сериозна съм.

Той ме погледа малко, после се обърна и се качи горе. След десетина минути го чух да тръгва с колата.

Прибра се следобеда и надникна лекичко от вратата, Дари лежеше до мен на дивана, а аз преглеждах едни договори. И той влезе.

– Изпий 2 пъти по едно от тези.

Погледнах хапчетата:

– Какво е това?

– Обадих се на Икономов и той каза, че тия били безопасни и помагали. Но главно трябвало да се успокоиш. Хайде, глътни го. Защо не ми каза какви ги е надробила Надя, още като разбра? Сварила е да одуха повечето пари. Ама ти си виновна, казах ти да минава през мен счетоводството, не. Ама и аз защо те слушам, хем си я знам каква е. Тези дни ще видя адвокат, да му подпише документите и да прехвърли фирмата на нас. Обаче много каши е забъркала, не знам твойте дали ще се оправят сами. Ако искаш да пратя и Пенчева да им помогне?

Поклатих глава:

– Не, аз ще се оправя. Но ще трябва да гледаш Дари вечер или да викна мама.

– Ще го измислим. Утре звънни там на който трябва и кажи, че Надя вече не е шеф, да няма никакъв достъп, аз я предупредих ама... За „Валдеман“ твърди, че вече не може да върне нещата. На теб какво ти казаха?

– Че горе вече са решили.

– Няма да се притесняваш, тя ще вземе договора в съдружие с някой от твоите хора, после ще я разкараме и готово. Виж там някой, да не ни създава ядове после и той. И другия път навреме ми казвай какво става.

Той ме прегърна и аз се облегнах на рамото му:

– Какво и става на Надя, за какво е всичко това?

Борил направи физиономия:

– Спрях да им давам пари от известно време. Ипотеките, заемите, заплатите, просто не стигаха... И друг път се е случвало, после пак съм давал и така. Но този път продължи доста и...

– И когато разбра че съм бременна и бебето е планирано, тя е решила, че аз съм те накарала?

Той само кимна.

– Дългове на покер ли имаше? Какво правеше с парите, които ми казваше че им даваш?

Усмихна ми се сконфузено:

– Малко се бях поувлякъл по едно време.

– Имаш ли още дългове?

– Не.

Погледнах го уморено:

– Бори, лъжите ти ми излизат през носа, ако забелязваш.

– Съжалявам, наистина. Но откъде да знам, че е почнала да превърта. Казах и, че ако ти е станало нещо, ще я застрелям. И парите бяха до тука. Галя ако иска, да идва и да почва да работи, няма само да се друса по клубовете. Анна ако ме уважава като баща, да дойде да ми се извини. Ако не, да ходи да си намери истинския баща, ако майка и въобще е разбрала кой е. Станаха на 30, аз още трябва да ги храня. Ами то те вече мене трябва да хранят. Сега трябва да си гледам Дари и тебе. Това ми е работата на мене сега. Слушай, викни кечистката да стои при Дари, да слезем малко в джакузито, а после ще излезем с Дари да се разходим. Може да отидем да хапнем в „Замъка“. Там е тихо, тя ще си спи.

– Преди малко си тръгна момичето.

– И кво, преработи се да седи до кошарата ли? Викай я, таман като се пораздвижи може да и отслабне малко дебелия задник.

Погледнах го укорително:

– Не говори така за момичето.

– Че то това момиче ли е бе, ако ми вкара един ще ме усмърти, пък аз съм 2 метра и 100 кила мъж.

– Млъквай, защото наистина ще и кажа да ти вкара някой.

 

Не знам дали от хапчето или се успокоих накрая, но на другия ден кърмата ми постепенно се върна. А вечерта след като изкъпахме Дари, Борил я гушна и я целуна леко по коремчето:

– С мама ще се женим и ти ще си ни шаферка, искаш ли? - той и направи муцунка, тя се разсмя и Борил ме погледна – Тя е съгласна. Та кога ще се бракуваме?

– Не трябваше ли да ми предложиш на колене?

Той ми се ухили:

– Аз съм българин, бе коте. Ние на колене пред жена падаме, само ако трябва да се скрием под масата от нея. - После ме прегърна и ме целуна по косата – Измисли го как го искаш и ми кажи.

Той тръгна да носи Дари в кошчето и аз се загледах подире им. Е, надявах се на доста по-романтично предложение, но като се замислех май не се сещах за нищо романтично, което да е направил за мен. Отработените женкарски тактики не ги броях. А китки и подаръци през годините май винаги ми беше носил главно като е огафил нещо. Е, както отбеляза човекът, българин е.

Вечерта като си легнахме му казах:

– Ние, децата и няколко приятели, не повече от двайсетина души. В „Баба Вида“.

Борил ме изгледа озадачено:

– Това кой ресторант беше?

– Крепостта „Баба Вида“ във Видин.

– И кво ще правим там?

– Ще се обречем един на друг, докато смъртта ни раздели, скъпи.

– И що там?

– Няма друг замък в България, а не искам да ходим на далече с Дари.

Борил ме погледа малко и после се разхили:

– Боже Алекс, никога не съм предполагал, че си падаш по приказки за принцеси. Да си търся ли бял кон?

Почудих се малко и после свих рамене:

– Мисля, че бял линкълн ще свърши работа.

Борил продължаше да се хили и аз го пернах зад врата. Тъй де, сватбените ми желания бяха сериозно нещо.

 

© Elder Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мона, права си, не се сетих за Белоградчик. Нали съм от морето все към вода ме влече Мариана, Лина, Стойчо, благодаря ви
  • хареса ми, браво ! а колкото до замъци и крепости... в Белоградчик крепостта не забравяй даже хамериканците снимаха филм там
  • Мечтая си, един ден да си седна и да си я прочета цялата история наведнъж, а дотогава... ще чакам, разбира се Браво, Елдер!!!*******
  • Чакам вече сватбената треска!
Предложения
: ??:??