Следобеда се прибрахме вкъщи цялото семейство плюс Надя и Алексей и вечерта децата ни дадоха подаръците. Така бяхме решили, да е след суматохата. Последни бяха Криси.

– Мамо, това е за Дари, моя подарък.

Той ми подаде един плик.

– Какво е това?

– Акции от нова компания за виртуална реалност. Имат вече няколко много интересни патента. Има вероятност да са нещо като новия Епъл.

Повъртях плика.

– Виртуална реалност?

– Да, това е бъдещето и тези са много добри. До няколко години този плик може да струва към милион евро, ако Дари има късмет.

– А сега колко струва?

Той се усмихна:

– Около 1000.

– Е, да се надяваме че ще стане милион.

– А това е от двама ни със Светлето.

Усмихнах се на момичето и отворих кутийката, вътре имаше много красиви златна и сребърна възпоменателни монети.

– Много са красиви, Светле. Благодаря много. Ще и са страхотен спомен.

– Радвам се, че ти харесват. Чудехме се между няколко неща, но аз най-много харесах тези.

– Само да подчертая, че тя беше против акциите, искаше да вземем още една монета, така че акциите са си само от мен – обади се Криси.

Намигнах на Светлето и тя се усмихна. Борил говореше по телефона, но надничаше към подаръците и слушаше разговора. Като затвори се обърна към Криси и Светла:

– И двата подаръка са много хубави, много ви благодаря.

После тупна с две ръце Криси по раменете:

– Синко, послушай един съвет от препатилия ти втори баща, никога не напомняй на една жена, че не си я послушал. Това никога не свършва добре за мъжа.

Галя преведе на англичанчето какво е казал Борил и то се разсмя. Криси направи виновна физиономия и погледна към Борил и Алексей:

– Може пък да забрави?

Алексей поклати глава:

– Как казвахте по български, а дано, но едва ли.

– Светле, вратата на терасата се заключва отвътре, да знаеш – обадих се аз.

Борил намигна на Криси:

– Набираш се и се мяташ на горната, аз затова ги държа отворени прозорците там.

– Или чакаш да заспи и скимтиш като малко кученце, сънена ще те обърка със загубено пале и ще ти отвори – обади се Ричард.

Галя го изгледа и той направи невинна физиономия.

– Най-сигурно е да си сложиш дюшек и водка на терасата и да запомниш, че когато жена се сърди има само един верен отговор и той е „тъй верно, виноват“. Не забравяй да гледаш надолу и ако хокея наближава, пришпори малко скандала, за да те изгони навреме за началото – каза Алексей.

Другите се разсмяха и Алексей разпери ръце:

– Най-стар съм, имам най-голям опит. Или най-лошата жена, знам ли...

Надя му направи физиономия и всички пак се разсмяха.

След вечерята Борил каза, че иска четиримата възрастни да говорим за нещо.

Седнахме и той каза:

– Предложих на Ани нещо и тя се съгласи. Ще дойде да работи за мен като финансов директор. Исках аз да ви го кажа.

Настъпи мълчание. Надя гледаше мен, аз гледах Борил, а той гледаше Алексей.

– Има и още нещо, искам Надя да напусне фирмата си и Ани да поеме всичко.

Аз се облегнах назад на дивана:

– Аз съм против, и за двете. „Валдеман“ не работят с фирмата, работят с Надя. И едва ли ще се съгласят на рокади. Най-много да дадат договора на друг. А за другото, преди да предлагаш работа на Ани обясни на Надя, защо ти се наложи да си криеш половин година двете родни деца в двата края на света, защо къщата ни прилича на крепост и защо не мога да отида да купя памперси без две горили да са плътно с мене.

Борил ме изгледа:

– Обяснил съм и.

Надя го погледна ядосано:

– Не, не си. Каза ми, че всичко е приключило.

Аз въздъхнах:

– Никога няма да приключи, Надя. Това е цената. Питай него – посочих Алексей – брат му живее по същия начин. А при Ани и Криси е още по-сложно, защото не са родни деца на Борил. Ако ги отвлекат е лошо, но имат някакъв шанс, но къде е гаранцията, че няма да ги убият просто, за да послужат като „тухла през прозореца“. И този пост... Има... - погледнах Борил – кажи и. Не може да забъркваш детето в това, без Надя да е наясно.

Борил обаче си замълча и Алексей сложи ръка на коляното на Надя:

– Алекс има предвид, че на този пост ще има прекалено много информация и това може да е опасно.

Борил се ядоса:

– Престанете да я плашите и двамата. За колко отвлечени финансови директори си чула, Александра?

Свих рамене:

– То аз и за компания като твоята не бях чувала.

Борил ми скръцна със зъби да си затварям устата и Алексей и Надя нещо се спогледаха. После Алексей се обърна към Борил:

– Чух някои слухове за твоите работи, Боря. Разбирам Алекс, хубаво или лошо сме нещо като семейство и всеки се чувства отговорен за децата. Аз споделям мнението и, че при сегашното положение е по-добре Ани да стои встрани. Има си хубава работа, издига се бързо, а за компанията има време. Това е моето мнение, но и аз като Алекс съм малко или много страничен човек, вие с Надя сте родителите и вие трябва да си прецените.

Надя стана и без да каже нищо, просто си излезе. Алексей направи извинителен жест и тръгна след нея. Борил ги изчака да излязат и се завъртя към мене много ядосан:

– Какво по дяволите ти става? Не спря да ми мрънкаш, че нямаме достатъчно опитен и сигурен човек за поста, едвам навивам Ани със сто зора и изведнъж ти ми спретваш цирк пред Надя. И ти не знаеш какво искаш.

Кръстосах си краката и се облегнах назад със скръстени на гърдите ръце:

– Можеше да го обсъдим насаме, както правят нормалните хора и тогава щях да ти ги кажа тези работи само на теб, не на всеослушание. Ако продължаваш да ме информираш пред други хора какво си решил и аз ще започна да правя така. Колкото до Ани, както каза Алексей, детето си е ваше. Ако на вас не ви пука, че може да го отнесе, защо на мен да ми пука. А за фирмата, аз не знам с кого от „Валдеман“ спи бившата ти жена и той на колко висок пост е, ти ако знаеш и спиш с шефа му, добре. Знам само, че формална причина да се прекъсне един договор винаги ще се намери, а аз държа на тази фирма и то страшно много.

Той направи физиономия:

– Бях ти обещал да я махна. Смятах да е подаръка ми за сватбата.

– Купи ми диамант и готово. Алексей винаги ли приказва вместо нея?

– Тя не обича да спори с мене.

– И какво, оставя ви двамата с Алексей да се оправяте?

Борил сви рамене:

– Да.

– И аз трябва да почна да правя така. А ти трябва да престанеш да се държиш като г-н „всички ще правите каквото кажа“.

Той стана и се подпря на стената:

– Опитвам се да улесня живота на всички и накрая все съм виновен. Мислиш ли, че ми е лесно целия товар да е на моя гръб? Правя го заради децата. А сега ми казвате, че на децата не им трябва това което съм направил. Тогава за какво беше всичко? Защо се мъча?

Станах и отидох до него. Погалих го по бузата:

– Не е вярно, че не им трябва, Бори. Просто още е рано.

Той ме погледна в очите:

– Уморих се, Алекс. Нямаш представа колко ми е трудно. Никога не бях прецаквал приятел досега. Емил беше боклук, но Найден...

Погалих го пак:

– Никой не е стигнал до върха без да се катери по раменете на другите Бори, такъв е живота. Найден цял живот те използва. Остави Емил да заплаши децата ни, да заплаши нероденото ни бебе. Ами ако се бях уплашила и бях загубила Дари? Ти направи каквото трябваше и оправихме живота на децата, само това е важното. Знам, че ти е трудно, но ти си бащата и трябваше да го направиш ти, за да не го правят те. Никой няма да пита как си стигнал до върха, всички ще гледат само дали си там. Останаха само още няколко стъпки, скоро ще забиеш вимпела и ще видиш, че всичко си е струвало.

Той ме прегърна и ме целуна по устата:

– Обичам да ме нахъсваш. Трябвало е да станеш футболен треньор.

Захапах му леко ухото:

– Как мислиш, дали секса на...

– Упссс, извинявайте...

Галя беше нахълтала в стаята без да почука и ни завари прегърнати. Аз се дръпнах от Борил и я погледнах въпросително, изглеждаше супер ентусиазирана от нещо.

– Виж Ричард какво е пуснал в туитър, има и клип в ютуб. Боже, много го обичам. Страхотен е, нали...

С Борил се наведохме над телефона. Момчето беше направило много хубав романтичен клип от техни снимки и много сладко обяснение в любов.

– Никой не е правил такова нещо за мен. Обичам го... много го обичам...

Аз и се усмихнах:

– Явно и той те обича. Май намери твоето момче.

– Нали... Ох, толкова е сладък...

– Па що не казахте вчера, че толкова се обичате двамата? Щяхме да бракуваме и вас, колко пари щяхме да спестим от сватба – обади се Борил.

– Стига бе, тати. Наистина го обичам. Виж, това е любимата ми песен. Ох, толкова е романтичен...

Тя пусна пак клипа и по едно време Борил и дръпна телефона от ръката и увеличи една снимка:

– Кога сте сварили да се натискате в сватбената ни лимузина?!

Галя направи полувиновна физиономия:

– Стига бе, тати. Какво толкова?

– Изнизали сте се от ритуала?! - Борил изглеждаше истински възмутен и мен ме напуши на смях.

– Остави го баща ти. Забавлявахте ли се?

Галя ме погледна с красноречиво изражение:

– Много!

Борил и хвърли един смъртоносен поглед, но тя се направи че не го забелязва.

– Показа ли го на майка ти? - попитах аз.

– Да. Казва, че за нея никой мъж не е правил нещо толкова романтично и аз съм голяма късметлийка с Ричард.

– Права е, късметлийка си. И за мен никой не е правил.

Галя излетя от стаята да се хвали на другите и Борил ме погледна:

– Клип в ютуб?

Усмихнах се:

– Дамм, съвременна серенада. Надя е права, Галя е голяма късметлийка с романтичен и влюбен мъж като него.

– А вие с Надя не сте били с такъв, а...

Свих рамене:

– Аз не, за нея не знам.

Той ме изгледа:

– Заведох те във Виена!

– Да, защото се опитваше да ме зарибиш да ти свърша работата с Малкия.

– Седях и късах листенца от рози във ваната в оня хотел в Турция.

– Не си, влизаха в цената на апартамента и си бяха накъсани във ваната.

– Пях ти любовни песни в гондолата във Венеция.

– С Пешо бяхте пияни като кирки и измучахте „белите маратонки“ и „са напил кат алигатор, са събудил с крокодил“. Не мисля, че са точно любовни песни, освен ако не ме мислиш за крокодил. Съжалявам скъпи, но в цялата ни връзка си направил едно единствено романтично нещо за мен и това е детето ни. Което ми напомня, че е време да пусна Таня да си ходи.

Борил въздъхна:

– Туй жените все сте недоволни, к'вото и да напрай човек. Повече една китка няма да ти купя, да знайш. Това твойто неблагодарна работа.