Dec 7, 2016, 4:34 PM

Виенско кафе - 21 

  Prose » Novels
588 1 3
6 мин reading

– Тоя малкия ако продължава да те зяпа така, ще му оправя прическата.

Вечеряме в една механа в малко туристическо градче. Бях по работа наблизо и когато свърших Борил дойде да се пошляем за една нощ. Обръщам се и виждам през две маси едно момче, малко по-голямо от Криси да ме гледа. В първия момент решавам, че е някой негов приятел и ме познава. После виждам погледа на хлапето, обръщам се към Борил и се засмивам:

– Жена ти е MILF, скъпи.

– Ще му дам аз един милф – той хвърля кръвожаден поглед към хлапака.

Всъщност, не мисля че съм MILF, по-скоро ме възприемат като ЛеПа – лесни парички, както се шегува една от новите ми приятелки. Откакто около мен се носи аромат на пари, забелязвам този поглед у все повече момчета и млади мъже. Определено не се радвах на такъв интерес, когато ходех с дънки за 20 лв и тениска за пет, а едва ли задникът ми става по-хубав с годините. Е, защо пък меркантилността да е запазена женска черта.

Телефона ми звъни и аз оставям Борил да се оправя с конкуренцията си.

– Дай ми очилата от чантата.

Напоследък имам проблеми с очите и не виждам добре на близко без очила. Борил ми ги подава и аз забивам нос в телефона.

– Какво правиш?

– Жани се обадила на Криси, че има някакъв проблем и го вика. Резервирам му билет.

– Какъв проблем, свършили са и батериите за вибратора?

Само го поглеждам, че умее да се държи като говедо, умее, но понякога дори и на мен ми идва в повече.

– Не ти ли е неудобно? Говориш за децата.

– Какво толкова съм казал. Той като иска да се разхожда всяка седмица при нея, защо не се хванат на работа и двамата. То така много лесно, „купи мамо билет“.

Поглеждам го отново и си премълчавам. Да загуби предната вечер в казиното хиляда евро не е проблем, но 100 евро за да отиде детето ми да види приятелката си, са голям проблем. 100 евро от моите пари, за които си скъсвам задника от бачкане, докато той е зает да се разхожда. Заедно сме близо две години и той с удоволствие ми прехвърли всичката черна работа, с която не му се занимаваше. Разбира се, такава работа за която няма как да кажа: „Искам 10% от печалбата“. Пари не му се дават хич, ако не е за кефа му. Единственото, което съм видяла до тук са петдесетте процента от печалбата на моята фирма и ако спра да го имам с хубавото, не се знае дали ще ги видя пак.

– Продължавай така да го глезиш и да не се чудиш, що е станал калпазанин като баща си. Какво, казвам си истината. Щом се сеща, че иска да е с жена, значи е достатъчно голям да се нагъзи да си вади и парите сам. Или ще го дондуркаш до пенсия?

Толкова за „няма да ти деля детето, не съм такъв“. Явно моето няма да получи спортна кола за 30 хиляди евро за рождения си ден. Не казвам нищо на глас. От самото начало ми натяква за всяка стотинка, която давам за Криси и вече попретръпнах, макар още да ми е много болно и да ми се реве, когато прави така. Просто си премълчавам и давам на детето си каквото му трябва. После се оправям някак с Борил, винаги има начин. Хубавото е, че никога не казва нищо директно пред Криси и Криси го харесва много.

 

На Надя новината, че сме събрали да живеем с бившия и никак не и допадна. Да сме любовници беше едно, от мен имаше полза. Бях уредила Зоран на работа, имах си мои полезни контакти, добре беше човек да ме познава. Но да деля една кесия с Борил не и харесваше. Мислеше, че рано или късно ще започна да го обработвам да отреже децата и, а тя му измъкваше доста пари в момента. Доколкото подразбрах и от него и от компанията му, той досега с жена която да е в час с бизнеса му не беше живял. Не, че аз бях много в час де. Но той беше от мъжете, които обичаха да се хвалят колко хубаво си гледат половинката. Особено в компанията на други жени, на които много му се искаше да провери каква марка е бельото им.

– Аз и казвам на жената, сега ти си шефката, бизнесът е твой. Ходи, взимай парите, харчи ги. Ако кажеш, че са малко отивам да вадя още. Аз съм за това.

Да бе, таман да беше истина.

– Вярно ли е, Алекс? - поглеждат ме другите.

– Вярно е – усмихвам се чаровно аз.

Получавам няколко завистливи женски погледа и пак се усмихвам. Тъй де, митовете трябва да се поддържат, а и няма да си призная, че той ме е пре*бал. Нека да ми завиждат и да се косят.

– Аз децата не ги деля. Щом сме се събрали с нея да живеем, няма мои и твои, има наши.

– Така е – потвърждавам аз.

Добре, че не ни растат и на двамата носовете като лъжем, иначе да се бяхме промушили един друг досега.

Слуховете се разнасят бързо и тези приказки бяха стигнали до Надя. Тя почака около година с надеждата да се разделим и после се зае да действа. И аз бързо разбрах, че умее да го превърта доста по-добре от мен. Той започна да ми прави изречения за разни неща, излизания, за какво харча пари и подобни. Вече го познавах достатъчно, за да разбера че някой му бута фитили и почнах да се чудя кой е. Не беше свекърва ми, тя ме одобряваше. Поумувах и реших че е някоя любовница, която се е вързала на приказките за многото пари и иска да се намести на мястото ми. Поогледах се за евентуални заподозрени, не че нямаше, но нещо все не ми се връзваше и накрая реших, че е някоя която е достатъчно умна да не ми се мярка пред погледа. И една вечер истината случайно излезе наяве.

– Какво ще и вземем на Ани за рождения ден?

– Не знам, не съм решил.

– Защо не и вземеш кола? Харесала си е някаква спортна. Зоран казал на Криси, но казал че е много скъпа и няма как да и я купи.

Предложението ми е съвсем невинно. 95% от парите му така и така не стигат до мен, по-добре да купи нещо на децата, вместо да ги пилее по казина и курви. Борил ме поглежда, прави някаква физиономия и накрая изплюва камъчето:

– Ами аз и я купих. Ще я докарат на рождения и ден.

– И защо не казваш? – питам го учудено.

Виждам го, че се чуди какво да изшикалкави.

– Решил си, че ще имам нещо против ли?

По физиономията му разбирам, че вярно съм предположила.

– И защо да имам против да купиш на детето кола?

– Надя каза, че толкова пари... Че сигурно ще се разсърдиш... И аз, ами... смятах да ти кажа по-нататък.

Е, врага ми след толкова месеци вече си има лице, така битката е далеч по-лесна.

– Бори, последното за което ще се разсърдя на този свят е, че искаш да си гледаш децата. Това беше нещото заради което те харесах, че си обичаш децата и даваш всичко за тях.

Вярно си беше, само дето бях достатъчно глупава да му повярвам, че няма да дели мойто.

 

© Elder All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Еха, браво, Елдер! Продължавам с четенето!
  • Този Борил
    опасен бил!


    Прекрасно е за пореден път!
    Дишаме с героите ти, огромно браво!
  • Харесвам тази история, тази част е написана блестящо! Чакам продължение!
Random works
: ??:??