– Абе Бори, как го правиш бе брат? Не стига че събра бившата и настоящата, ами днеска и двете ти седяха заедно на коляното.
Това за коляното технически е вярно. Донякъде. Бяхме на нещо като оффроуд, но единия джип се счупи и се наложи 7 човека, от които петимата едри мъже, да се набутаме в една уазка. Нямаше друг начин, освен ние с Надя да седнем на нечии колене. На тези на Борил разбира се настаних аз, а Надя седна върху един приятел, с когото струва ми се скоро планират близки срещи от трети вид.
– С чар, брат ми. С чар.
Борил се кефи. Голяма компания сме, на гости в едно село. Домакините се занимават със земеделие в доста големи мащаби и къщата им е страхотна. Включително имат нещо като отделна хотелска част за гости. И всички селски глезотийки като барбекю, домати от градината и кукуригане на петел сутрин. Не съм по селската идилия, но тук ми харесва. Селото е стегнато, поддържано и изглежда доста по-добре от повечето градски квартали. А по къщата ми изтичат лигите.
– Дали не можем ...