Dec 1, 2017, 8:57 AM

Виенско кафе 3/ 9 

  Prose » Novels
744 5 4
5 мин reading

След месец Калина се върна с татуировка на рамото и аз зяпнах като я видях, беше с потник, започваше лятото:

– Кали! Забраних ти да си правиш!

Тя се стовари на дивана:

– Престани да ме командваш, не си ми майка! На 17 съм, да не е свършил света като съм си направила татуировка?

Въздъхнах:

– Не е само татуировката, Кали. Бягаш от училище, не учиш, прибираш се в три посреднощ пияна. Никога не си правила такива неща. Това момче ще те забърка в неприятности. Мислиш ли, че мама и татко щяха да те оставят да се държиш така, ако бяха живи?

Калина ме погледна в очите:

– А за теб какво щяха да кажат, ако знаеха че роди дете само, за да се докопаш до парите на един изрод?

– Нищо, защото не съм направила това.

Тя ми намигна:

– Тогава защо спря да пушиш още преди да знаеш, че си бременна?

– Защото отказах цигарите. Откъде е това яке? - носеше в ръка много скъпо мотористко яке.

– Подарък ми е.

– Крадено ли е?

– Не, не е. Поръча ми го от един сайт. Да ти покажа ли поръчката?

– И откъде има 500 лв, за да ти го купи?

Калина ми се усмихна:

– Всъщност струва 1000. Изкара пари и ги похарчи всички за мене, защото ме обича.

Поклатих глава:

– Моля те, Кали. Не искам нещо да ти се случи. Моторите, пиенето, наркотиците, кражбите, знаеш как завършват такива неща. Накрая ще ми се обадят от някоя морга да те разпознавам. Всяка вечер като не се прибереш си мисля това. Моля те, нямам си никой освен Бори и тебе.

Тя разпери ръце:

– Не крада и не взимам наркотици. Пия по една, две водки и толкова, на 17 съм, всички го правят. Не карам мотор, возя се с човек, който кара от 10 годишен и с това си вади хляба.

Симеон спечели състезание в събота, от там са парите за якето. Спечели 1500 лв, почерпи приятелите си, купи ми якето и с останалите пари поръчахме едно костюмче на Бори, не е дошло още. Симеон не е наркоман или някакъв пропаднал тип. Опитва се да събере пари и да си купи собствен сервиз.

– И защо не ни запознаеш? От какво го е страх?

– От нищо, просто няма време.

– И затова никога не те взима от вкъщи? Къде те чака, през три блока?

Тя сви рамене:

– Където му е удобно. Той е свестен, напразно се притесняваш.

– Свестните момчета не правят така, Кали. Женен ли е?

– Не.

– На колко години е?

Не каза нищо. Наведох се към нея:

– На колко години е, Кали?

Тя замълча. Хванах я за ръката:

– На колко е Кали?

Направи физиономия:

– На около 40, не знам точно.

Останах като втрещена:

– Ходиш с 40 годишен?!

– Какво значение имат годините, той ме разбира и ме обича.

– Как се запознахте, в интернет ли?

– Не, загледах му мотора пред едно кафе и...

– И той ти предложи да те повози?

Калина замълча.

Поклатих глава:

– Боже, Кали! Знаеш колко е опасно. Какво ти става, никога не си правила такива работи?

Тя продължаваше да мълчи.

– Искам да ни запознаеш... Кали?

Накрая сви рамене:

– Добре.

 

Запозна ни, беше поне на 45. Поредният боклук, който си пада по непълнолетни. Но Калина се беше влюбила, наистина. Той го знаеше и не му пукаше от мене. Предполагам не искаше да идва пред блока ни, за да не го види някой негов познат, сигурно беше женен. Във всеки случай, не беше заради мене. Предполагах, че Кали му е казала, че мама и татко са починали. Такива като него не закачаха момичета от здрави семейства. Уплаших се наистина, нямаше да мога да я накарам да го остави, той знаеше как да я манипулира. Беше се съгласил да се видим в едно кафе късния следобед и след срещата Калина хукна на някъде с него. Като я видях как се качва на огромния му пистов мотор, ми се прииска да го застрелям. Трябваше да направя нещо. А вечерта Кали не се прибра, и чак в два след полунощ, когато вече се бях побъркала напълно най-накрая ми вдигна, за да ми съобщи че няма да си дойде. И пак беше пияна. Не знаех какво да правя. Не исках да казвам на Алекс. Тя мислеше, че Кали е изтървана и и трябва дисциплина. Каза ми го направо след разправиите с ученето. Срещите им не завършваха добре, Кали се опитваше да и отговаря, Алекс се ядосваше и с мъка се въздържаше да не избухне. Ако беше нейно дете, мисля че накрая щеше да я набие. Аз не исках да притискам Кали, просто всичко и беше дошло в повече. Татко почина когато беше на 10, мама се разболя като беше на 13 и цяла година беше сама с нея, аз бях в Щатите и криеха от мене. После мама почина и Кали две години преди това знаеше, че това ще се случи и живееше с тази мисъл. След това моите истории с Кристиан, местенето в друг град, в ново училище, без приятели. Живота и беше някакъв кошмар. А тя беше много по-различна от мене. Държеше се много отворено и нахакано, обличаше се провокативно и обичаше да привлича внимание. Беше и хубава, така че лесно и се получаваше. Аз преспах с мъж за първи път на 17 с момче колкото мене, тя го направи на 13 с 19 годишен. После имаше и други приятели, но досега винаги ми беше казвала всичко, запознаваше ме с момчетата и нямах повод да се притеснявам. Говорехме си напълно свободно за всичко и досега никога не ме беше лъгала за нищо и никога не беше правила нещо, което изрично съм и забранила, като тази татуировка. Сега всичко се беше променило.

© Elder All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пътят е един за всички,но пътеките са много...
    Поздравления за влюбените!
  • Усеща се "смяната на поколенията" във водещия повествованието женски образ и това много ми допада. И аз като другите се надявам продължението да е скоро. Поздравления! За всичко!
  • И аз съм влюбена. Поздравления за... всичко!
  • Знаех си аз , че тази история ще има продължение....Нали няма да ни караш да чакаме твърде дълго.Влюбена съм в героите ти....Браво!
Random works
: ??:??