Виконтът търсеше от първия си миг. Първото нещо, което потърси, естествено беше къде е изходът. Веднага, след като го намери, изрази съжалението си с бурен плач и потърси входа. Поуката от първия важен урок в живота на виконта беше, че не всичко, което си намерил, е трябвало да го търсиш. 

После виконтът премина през серия от търсения – търсеше зърна, дрънкалки, камъчета за прашката си, пъпки по лицето си и косми по тялото си, отговори, смисъла на живота, после пак зърна и входове... Така Пиер откри кръговрата в природата и разбра, че всъщност всички прави са част от окръжности и накъдето и да тръгнеш, накрая пак се връщаш при себе си, но с по-суха кожа, по-изтощена коса, повече кариеси и по-малко зъби.  

Бягство нямаше – нито от себе си, нито от търсенето - и виконтът го осъзнаваше все по-добре.

Понякога Пиер намираше, без да знае, че е търсил и обикновено това беше белята си, за това гледаше винаги да знае, че търси нещо.

Рано или късно човек осъзнава, че не трябва да търси всичко, което може да намери. За виконта това беше денят, в който потърси мед в един кошер на диви пчели. Накрая за негов късмет намери едно езерце и докато стоеше под вода, си помисли, че събуждайки се, не знаеш какво търсене ще ти натресе новият ден, и че едно търсене винаги води до друго.

Понякога намирането леко се разминаваше с предмета на търсенето, но виконтът се беше научил да не държи много на това. Например всеки път, когато потърсеше чисти чорапи и ризи, намираше мръсни, но той отдаваше намръщените физиономии на близко намиращите се хора на народопсихологията и склонността на нацията към неудовлетворение.

Виконтът беше открил и че различни предмети на търсене понякога със сигурност водят до намиране на едно и също. Винаги, когато търсеше себеизява, съчувствие, любов и възхищение, намираше присмех  и подигравки.

Но въпреки сравнително малката си кариера в търсенето, Пиер беше намерил най-важното - радостта и красотата в живота. Намери ги много простичко, като разбра какво никога не трябва да търси – белята си и истината.