5.06.2010 г., 23:08

Виконтът търси

772 0 1
1 мин за четене

Виконтът търсеше от първия си миг. Първото нещо, което потърси, естествено беше къде е изходът. Веднага, след като го намери, изрази съжалението си с бурен плач и потърси входа. Поуката от първия важен урок в живота на виконта беше, че не всичко, което си намерил, е трябвало да го търсиш. 

После виконтът премина през серия от търсения – търсеше зърна, дрънкалки, камъчета за прашката си, пъпки по лицето си и косми по тялото си, отговори, смисъла на живота, после пак зърна и входове... Така Пиер откри кръговрата в природата и разбра, че всъщност всички прави са част от окръжности и накъдето и да тръгнеш, накрая пак се връщаш при себе си, но с по-суха кожа, по-изтощена коса, повече кариеси и по-малко зъби.  

Бягство нямаше – нито от себе си, нито от търсенето - и виконтът го осъзнаваше все по-добре.

Понякога Пиер намираше, без да знае, че е търсил и обикновено това беше белята си, за това гледаше винаги да знае, че търси нещо.

Рано или късно човек осъзнава, че не трябва да търси всичко, което може да намери. За виконта това беше денят, в който потърси мед в един кошер на диви пчели. Накрая за негов късмет намери едно езерце и докато стоеше под вода, си помисли, че събуждайки се, не знаеш какво търсене ще ти натресе новият ден, и че едно търсене винаги води до друго.

Понякога намирането леко се разминаваше с предмета на търсенето, но виконтът се беше научил да не държи много на това. Например всеки път, когато потърсеше чисти чорапи и ризи, намираше мръсни, но той отдаваше намръщените физиономии на близко намиращите се хора на народопсихологията и склонността на нацията към неудовлетворение.

Виконтът беше открил и че различни предмети на търсене понякога със сигурност водят до намиране на едно и също. Винаги, когато търсеше себеизява, съчувствие, любов и възхищение, намираше присмех  и подигравки.

Но въпреки сравнително малката си кариера в търсенето, Пиер беше намерил най-важното - радостта и красотата в живота. Намери ги много простичко, като разбра какво никога не трябва да търси – белята си и истината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Минчо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...