Влакчето

В планината Рила, близко до Рилският манастир, където се намирало селцето, е как може да се нарича - Рила - естествено се родило Влакчето - героят в днешната ни приказка. Влакчетата се раждали малко по-различно от хората, животните и растенията. Първоначално се зародило в главата на един млад и напорист инженер, който искал да помогне на миньорите от село Рила да пренасят по-лесно рудата, която добивали в мината. След което неуморните и отрудени ръце на железничарят изковали всеки негов детайл и така от мечти, амбиции и пот се родило нашето Влакче. Не всеки, даже малцина могат да се похвалят, че още с раждането си им е отредена важна и значима роля в живота. То имало мисия да помага на хората от селото, чийто основен поминък бил добивът на желязна руда. Първият му работен ден бил много вълнуващ. Всички го гледали с очи пълни с очаквания за нещо по-добро, надежда за светло бъдеще, осъществени копнежи и желания. Децата от местното училище даже му измислили песен. Заредили се едни работни и щастливи дни. Но тъй като в днешно време искаме още по-големи, още по-бързи резултати нашето Влакче било изместено от нови технологии, станало ненуждно и директорът на мината решил да го претопи и направи от него метални колелета за новите по-големи и мощни влакове. Мъчно станало на създателя му, онзи вече не толкова млад и не толкова напорист инженер. Все пак той го имал като своя рожба, първият му успешен проект, сбъдната му и пълна с наивност и доброта мечта. Затова се застъпил за Влакчето. Другарю началник, моля ви нека не разстопяваме Влакчето. Имам познати в П-в, където наскоро отварят детска железница. Направете дарение и дайте още живот на нашият пръв помощник. Съгласил се директора и още на следващият ден натоварили Влакчето на един негов по-голям събрат, който го отвел в град Пловдив. Новото му работно място не изглеждало хич зле. Пак имало хълмчета, дървета, птички и цветя. Не било трудно да свикне с обстановката. Ще трябва малко да го освежим тоя грозник - казал единият железничар. - Имам една позната, която е илюстраторка на детски книжки. Не се притеснявай приятелче, ще вмъкне живот в старите ти кокали.... - закачливо вметнал той и го погалил по металното тяло. Този железничар веднага станал симпатичен на Влакчето. После се запознал с илюстраторката, която го оцветила в най-ярките и красиви цветове, който някога бил виждал. На пода нарисувала треви и цветя. По стените - пчели, калинки, охлювчета, мравки. На тавана - облаци, слънца и птици. Дошъл и дългоочакваният ден. Пускането в експлоатация на детската железница и първата обиколка по хълма на Влакчето. Хиляди деца от града и околието били дошли с родителите си на това вълнуващо събитие. Имало много балони, захарен памук, музика. Абе като на тържество. За пръв път нещо в сърцето на Влакчето трепнало. (Където и да се намира то. Имало го. Дали е двигателят, незнаем, но важното е че го има). Развълнувало се и си затананикало песничка - трак, трак, трак, трак... Да не забравяме и машиниста, който му беше най-добър приятел и ни разказа тази история...