ВЛЮБЕН
Животът е свършен за мен. Той е пустинята Гоби, Сахара и други подобни по всичките земни кътчета. Искам да скоча от някой висок блок или да се удавя с камък на шията. А защо влак да не ме разполови? Пфу! Ще бъда грозна гледка. В окаяно положение е бедната ми душа, която хранеше толкова големи надежди.
Но нека започна от самото начало...
Новата колежка дойде в понеделник. Шефът ни я представи. Във вторник вече бях безумно влюбен! И как не?
Първото впечатление, което добих за колежката, беше зашеметяващо. Тя имаше големи... ъ-ъ… очи, исках да кажа друго, но ме е срам да кажа цици. А истинските й очи – направо огън! Погледна ме и изгорях като ланшна шума. Погледна ме отново и се изчервих като доматеното пюре, което прави леля за зимата.
Дните ми минаваха като в сън. Ден и нощ кроях планове как да я “сваля”. Подготвях своите рибарски и ловджийски такъми, искам да кажа в преносен смисъл. Не знаех какъв чешит звяр е: пернат добитък или с люспи. Трябваше да подготвя най-печелившата си ...