Влюбен съм и...
Кафе.
Ароматно кафе.
Нов ден.
Свежи.
Пробудени мисли.
Романтични.
Как така?! Чак сега ли... Усмихвам се на новия ден! Прегръщам сладката тишина. Всичко около мен танцува, пее друга песен. Събуждане. И благодарност. Щастие в настоящото утро. Без план за следващото, без преднамереност. Оглеждам се и долавям само гласовете на заобикалящото ме, множащо се в цветност, приветливост.
Тук съм. И не питам. Не чакам. Мълча. И ти говоря. Днес с усмивка. Утре с дума. След седмица и с изречение. Тук съм. Да, слушам! В думите ти, действията и присъствието. Не, не подминавам. Изучавам, наблюдавам, черпя. В мимиките ти стои цял нов свят. В гласа ти се крие един неоткрит живот. Смехът ти... е тъй чуден и приказен, вълшебен! Лековит за болките и несгодите в делника. Ухание. На пролет е в часовете ми. Следващо начало, по-смислено, по-богато. Зеленина. Дъждовни капки върху цветове. Горещи са нощите с мисълта за теб. Стоплящи. Любов. Тъй чиста е от мен. Да те топли желая, с щастие да те озарява!
Разходките в компанията ти, вечерите в пролетния въртеж. Омайват ме с привлекателност, не търпят страхове. Впускам се във водите, които всички оценяват на червен флаг. Не ме интересува нищо, дори цената да е поредното разочароващо очакване…
Защото любовта ти не ми носи глад, нито жажда. Очите ти са достатъчната доза живот. Правя следващ компромис. Отдавам ти последната си част от сърцето. Ти реши да я приемеш или не. Тук съм, за да ти помогна, но и за да те обичам. Не искам нищо в замяна. Награда е, че те виждам! Истински дар, че те откривам! Всичко е тъй прелестно, тъй тихо и споделено. Дори не ми се мисли по-нататък. Колко може да е сляпо подобно влюбване?!
Ти ми кажи.
С мечтите си оставям доказателство.
И само привидно съм спокоен. Всичко в мен кипи.
Господи, любима моя...
Какво направи с мен?
Какво?!
Защо...
Вдигай знамето на победата. Но в черен цвят. За още едно погубено сърце. В твоя списък.
Ставам роб на съществото ти. Ето ме! Напълно твой. Нареждай...
Принизявам се до тревата. И не ме е срам. Обичам като луд. Държа се като... като побъркан.
Целувам земята. Позволи ми да се докосна до теб. Мамка му! Обичам те... и те искам.
Бъди моя! Забрави останалото.
Ще те нарека по име. Не се плаши. Скандализирам света.
Бесен съм на обстоятелствата.
Хайде, обичай ме! Хайде... името ти! Името ти.
Разбира се, че го правя. Разбира се, че за теб... всичко! Гърдите ти, изпълнени с въздух, дишащи в желание. Казах ти. Моя си. И съм толкова твой. Дърпай косата ми. Гледай в очите ми! Прави го. И продължавай...
Като буря ме раняваш. Толкова си зла! Какви усойни очи имаш, ненавиждам ги. И ги обожавам.
Не хвърляй върху ми омраза. Само любов, мила, нека ти покажа. Нека...
Защо ми причиняваш болка?
И натискай по-силно, нека останат белези по картата на гърба ми.
Луд съм.
Откачен съм.
И те желая!
Ж Е Л А Я
© А.Д. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много Ви благодаря, Сиси! Поздрави и от мен
-
Без думи .. Поздрави!!!
-
Много Ви благодаря за думите и вниманието! Бъдете здрави и усмихнати, поздрави!
-
Написано на един дъх-емоционален порой който дълго потопява лирическият в еуфорията на спонтанно изживяване...Да,влюбването е неизбежна лудост и щаст -ливите моменти изглеждат безкрайни,до момента на... поредното разочарование.
Успяла си да опишеш това състояние.Хубаво би било да продължи,но това зависи от двама!
Поздравления,Аделина! -
Все още не съм си намерила думите....Ако продължаваш да пишеш така, няма и да ги намеря...
-
И аз с Яна прибавям още 100 звезди...
-
"Мълча. И ти говоря. Днес с усмивка. Утре с дума. След седмица и с изречение. ... Вдигай знамето на победата. Но в черен цвят. За още едно погубено сърце. ... Казах ти. Моя си. И съм толкова твой."
Настръхнах. Три пъти. Толкова е хубаво, толкова истинско, че всъщност е много трудно да се коментира. Не намирам и особен смисъл в коментар след подобна изповед.
Всяка дума вътре си е точно на мястото, право в десетката.
Безпощадна си! Петдесет звездички - минимум!
