Влюбена мечта
1K
0
1
1 min reading
Пак съм влюбена. Може би се лъжа най-вероятно. Сигурно не. Та всичко започна в една църква. Когато стъпих там, ми беше отвратително. Всичките тези стари хора, мотащи се насам-натам ме изнервяха. И тогава, докато си проправях път между тях, съзрях него. Един прекрасен, сякаш идеал. Едни къдраво кестеняви коси и едни кристално зелени очи. Очите ми останаха в него. О, как ми се искаше да се доближа и да се огледам в тях. Да докосна устните му, да погаля косите му. Но той бе далеч. А и службата започна. Всички пееха, а аз бях втренчила омаен поглед в него. Той свиреше тъй красиво, той бе китаристът. Сякаш за мен той само съществуваше. Пасторът проповядваше, а аз не отделях очи от моето видение. Бях пленена.
Искаше ми се да галя косите му, да докосвам с пръсти тялото му. Омеквам само като си го представям... А той има невероятна усмивка. Щом ме погледне, тук вътре нещо подскача и ме кара да се усмихвам, отново и отново. О, наистина е, как да го опиша? Прекрасно. Това е прекалено слабо казано - не мога... Когато си мисля за него, сякаш се потапям в езерото на спокойствието и на красотата. Боже, сякаш за пръв път съм влюбена! А била съм толкова много пъти. Толкова много пъти съм горяла от страст или пък съм чакала в трепет любимия да дойде при мен. А сега? Аз знам, че за него съм безразлична. Аз не знам нищо за него, освен името му и това, че свири в тази църква. Името му научих от майка ми - познавала го. Братовчед е на братовчед ми. Смешно звучи, нали? Но какво да се прави? Такъв е животът. А аз дори и надежди не си давам, че ще си получи нещо. Просто всичко е една неописуема илюзия.
Искаше ми се да галя косите му, да докосвам с пръсти тялото му. Омеквам само като си го представям... А той има невероятна усмивка. Щом ме погледне, тук вътре нещо подскача и ме кара да се усмихвам, отново и отново. О, наистина е, как да го опиша? Прекрасно. Това е прекалено слабо казано - не мога... Когато си мисля за него, сякаш се потапям в езерото на спокойствието и на красотата. Боже, сякаш за пръв път съм влюбена! А била съм толкова много пъти. Толкова много пъти съм горяла от страст или пък съм чакала в трепет любимия да дойде при мен. А сега? Аз знам, че за него съм безразлична. Аз не знам нищо за него, освен името му и това, че свири в тази църква. Името му научих от майка ми - познавала го. Братовчед е на братовчед ми. Смешно звучи, нали? Но какво да се прави? Такъв е животът. А аз дори и надежди не си давам, че ще си получи нещо. Просто всичко е една неописуема илюзия.
© Вили All rights reserved.
