Глупава съм! Глупава! Глупава! Толкова пъти се питах не ми ли мина вече времето да се влюбвам? Не ми ли стигнаха лошите момчета, че все на такива налитам? Чавка ли ми изпи мозъка да поискам мъжа на ближната си? Не му ли стигна и на него доброто момиче, което си има, та все ме гледа с тези негови честни очи, та ми събужда копнежите стаените? И като така и така е ясно, че ще се съгрешава, защо съм толкова несмела? Не пораснах ли достатъчно, на себе си поне да имам смелост да призная? Аз, която изучавам човешката природа, трябваше да знам, че ще стане така. Още от самото начало трябваше да го знам.
А те танцуват под небето. Движенията на слетите им сенки се четат ясно на лунния диск. А той потъва бавно в морето, в горещата супа, в прохладното легло, до любящата му жена... и завлича копнежите ми на дъното със себе си... И със сенките им, танцуващи на плажа...
Когато Кристина ми се обади, за да се поинтересува дали още държа къщичката край морето, защото искала романтична обстановка за няко ...