Влюбвам се
Влюбвам се. Влюбвам се всеки път в утрото, в кафето, в душите. На другите. Душата ми - душа в празното. Душа - празно. Напразно.
Отвращава ли те цигарения дим?
Плувам в очите си. До удавяне. Сприхава съм напоследък. От невъзможността да се срещна с мечтите си.
Само пясъци. Крясъци. И потни чаршафи. Задушавам се.
Лишавам те от смисъл. И се наслаждавам. А някога те откривах в музиката. И те посвещавах. На теб.
Засичал ли си за колко минути пуша цигара? За седем. Вая се. И всеки път се извайвам чужда. Скърцам със зъби нощем. Сънувам реплики. И куплети. А слънцето ме прескача.
Подари ми... Наречи ми... Може би съм префърцунена. Или изгряла. Или шепотно-лутаща се. Като коприва. Мак. Сусам. Обичам различни вкусове.
Снимай ме... разлята, неосъзната, шеметна. По халат. Спести ми фокуса. Нека открия следите ти в шарките. Отляво. Отгоре. Снимай ме в твоя свят.
Прощавам ти професионализма. Обичам аматьорството. В синьо и бяло. Съцвят.
Влюбвам се и в тъжностите. И в човешкото. Като печени бадеми. Като стихийност. Или кръговрат.
Колко цигари има в кутията ти? Дай ми и огънче. Като непознат.
© Ралица Стоева All rights reserved.
