Стаите... паяжините... хамбарите... хората. Всичко се повтаря, отново и отново, а краят винаги е един и същ.
5 Септември 1957г – с. Амбърли (Англия):
„Страхливец!” – крещяха гласовете в главата ми, докато отварях стария хладилник. Грабнах изсъхналото парче – сушено месо и отхапах със зъби. Преглътнах тежко жилавото месо, отпих от прясното мляко и се хвърлих върху твърдото легло.
Стаята бе слабо осветена от няколко свещника, които леко мъждукаха, закачени за стената и няколко синкави пеперуди обикаляха около тях. Задаваше се буря, иначе нямаше така яростно да пърхат с криле. Появяваха се винаги преди дъжд, сякаш ме предупреждаваха. Този път обаче старата къща няма да издържи, прозорците бяха пропукани, а покривът се свличаше. В единия ъгъл на стаята имаше още едно, по- малко легло, а на него малко чернокосо момиче, което спеше дълбоко. Беше едва на четиринадесет, родителите ù бяха загинали и тя живееше заедно със старото си куче Роб в тази съборетина. Казваше се Елеонора. За пръв път от ...