Имало едно време двама приятели - врабче и мравка.

Всъщност историята започва през един слънчев есенен ден в двора на една стара порутена къщурка, в която живееше една много бедна старица.

Част I - Мравчо

Слънцето грееше силно и мравките бяха излезли от мравуняка. Щъкаха напред-назад и всяка си вършеше нейната работа. Имаше обаче една мравка работничка, която се трудеше по-усърдно от другите. Носеше по-големи зрънца, последна се прибираше вечер, изобщо беше мравка напълно отдадена на работата си. Това беше нашият герой Мравчо.

Та един ден се изви силен вятър. Доплуваха от далеко едни тъмни облаци. Слънцето се уплаши и се скри зад тях. Всичко притъмня. Мравките се прибраха в мравуняка, само нашият герой улисан в работата си, да пренесе още едно голямо житно зрънце, изобщо не обърна внимание на времето.

Задуха силен вятър и посипа земята с есенни листа. Изведнъж отекна гръм и от натежалите облаци водата се изсипа като из ведро.

Мравчо се сепна, огледа се, но вече беше късно да стигне до мравуняка. Водата от всякъде прииждаше. Мравката отстъпи назад и нагоре към едно високо място, но водата се покачваше. Успя да се качи на най-високата тревичка, до която можа да стигне, но водата ставаше все повече и повече. Накрая мравката се оказа в капан заобиколена отвсякъде с вода. Тогава забеляза едно листенце да се носи право към нея. Изчака да се приближи и с последни сили се хвърли на спасителния сал.

Но радостта от спасението беше твърде кратка. Водата понесе листото с голяма сила към една шахта, в която всичко пропадаше и се беше образувал гигантски водопад. Аха и щеше да погълне и нашият герой.

Част II - Врабчо

По-рано през годината, под стряхата на къщичката, две врабчета си бяха свили гнездо. В гнезденцето се беше сгушило и едно малко яйчице. В края на пролетта яйцето се пропука и от него изскочи другият наш герой Врабчо. След време като поотрасна и започна сам да си търси храна, майка му и баща му се преместиха на друго място, и той заживя сам.

Същия есенен ден, когато се разрази бурята врабченцето се беше приютило под стряхата на къщичката. Тъй като лятото беше много сухо, досега то не беше виждало толкова много вода да пада от небето. Врабчо си стоеше на сухичко и с любопитство наблюдаваше какво става около него.

Забеляза как Мравчо се опитваше да се спаси и отчаяно се хвърли на листото. Когато видя че листенцето, на която се беше качила мравката, щеше да пропадне в шахтата, без да се замисли разпери малките си крилца и се спусна към него. Вятърът духаше силно, едрите капки дъжд го удряха като камъни, но въпреки всичко то летеше право към мравката и точно когато листото пропадна в шахтата Врабчо го грабна с клюна си и го отнесе под стряхата.

Част III - Приятели

Мравката не помръдваше. „Дано не съм закъснял!“ - помисли си Врабчо. Тогава Мравчо се размърда, отвори очи, огледа се и попита:

- Къде съм?

- На сигурно място. Спасен си. - отговори Врабчо.

- Благодаря ти! Няма да забравя добрината ти. - каза Мравчо.

И така двамата наши герой се запознаха. На другия ден земята изсъхна и всичко продължи по старо му. Мравките пак излязоха да събират храна, врабченцата гонеха вятъра в небето и така докато дойде зимата. Тогава мравките се затвориха в мравуняка си. Врабченцата пък се сгушиха на топло до комините на къщичките, но все по трудно си намираха храна. Хората бяха добри и колкото и да нямаха хляб все отделяха по някоя троха за тях.

Мина време. Зимата беше към края си. Мравчо пръв изскочи от мравуняка. Бързаше да започне работа. Все искаше да е пръв. Когато наближи къщичката видя как Врабчо лежи на земята и едвам диша. Толкова беше отслабнал, че не можеше да стои на краката си. Старицата, която живееше там се беше разболяла и беше отишла в болница. Нямаше кой да даде трохички на врабченцето и то прегладняло едвам мърдаше. Когато разбра какво се е случило мравката се върна в мравуняка и му донесе няколко зрънца жито. Врабчо лакомо ги изкълва и постепенно си възвърна силите.

- Благодаря ти, Мравчо, че ме спаси от гладна смърт! - каза Врабчо.

- Затова са приятелите, за да си помагат. - каза Мравчо.

От този ден насетне двамата станаха неразделни. Врабчо помагаше на приятеля си, като му носеше по-тежките и големи зрънца. Мравчо пък даваше от запасите си, когато врабченцето останеше без храна.

Но най-щастливи бяха, когато Мравчо се качеше на някое листенце и двамата с Врабчо политаха в небето. Тогава те се радваха от сърце и с любопитство наблюдаваха отгоре малкия свят, в който живееха.