28.
Събудих се доста свежа... По-точно ме събудиха. Започвах да си връщам физическите спомени за носене на зумер и определено можех да кажа, че без зелена мъгла и други забавни игри животът със зумер е много по-поносим. Вечерта се въртях доста дълго, без да заспя. Не че вързаните крака или дежурният дебил, дето си мореше нервите да стои буден ми пречеха кой знае колко, просто мозъкът ми превъзбудено прехвърляше всичките оставени на склад в него данни и навързваше врелите-некипели, дето се очакваше от мен да ги кажа на другия ден. Стратегията ми се навърташе колебливо около личната среща с Ленц. Но това, дали изобщо ще ме допуснат да говоря с него, все още беше под въпрос. Пак добре, дотук си бях спечелила стая, почти прилични условия на пребиваване и липса на разни идиотски химикали в кръвта ми. И не ме биеха вече. Ако напредвах с толкова големи крачки всеки ден, до една седмица щях да съм президент на страната. “Напредваш чудесно, не се отпускай!”.
От мъртвешкия ми сън ме събуди дежур ...