29.
В крайна сметка изгубих броя на ударите за деня. Старателно ме удряха само по лицето – първо, за да ме накарат да млъкна и второ – явно бяха получили инструкции да пазят плода. Аз обаче успях да затрудня опитите им да ме укротят дотолкова, че да извикам името и прякора на Ленц поне десет пъти и да повторя още толкова пъти фразата “Бейкър те лъже”. Използвах познатите от едновремешните ми тренировки по джудо похвати, за да се измъквам лазейки по корем и да продължавам да крещя. И знаете ли, кое беше за мен най-смешното? Бях казала на Бейкър истинския код за личната лаборатория на Ленц. Направо да пукнеш от смях! Но той просто нямаше да посмее да го използва, защото не ми вярваше. Докато ме шамареха, Смърделин се кискаше тихо някъде в дъното на мислите ми, представяйки си цялата нелепост на ситуацията. Бейкър нямаше как да предположи, че аз нямам нищо против безредиците в “диспансера”, пък нахълтването му в лабораторията на шефа непременно би предизвикало такива. Както и да е, изпях ...