Jul 13, 2016, 8:55 AM

Временна тръпка

685 0 0
1 min reading

Изстинало е увлечението ми към теб. Получих те след дълго време чакане и в тялото ми се промъкна ужасяваща зима, а снежинките се трупат върху  думите, с които ме галиш. Внушавам си, че те обичам, за да не разруша обичта, която чувстваш спрямо мен. Като чаша, пълна догоре с вино, която държа, самата аз леко подпийнала. Хвърля ли я – чупиш се, разливаш се, оставям стъпките си върху теб, стъклото окървавява петите ми, студенината се промъква и у двете ни...къде ще усетиш купчетата лед? Сърцето, нали? Моят лед ще е вината. Твоят – предателството.
Изневерявам ти с мисли, планове, скрити желания спрямо други. Права си, обичах те от скука. А може би просто се лутах, търсейки отдушник за всичкото внимание, което мога да отдам на някого. Беше ми нужен човек, някой, подобен на мен, някой, който или да ме спаси, или да ме придружи по пътя на саморазрушението. Случи се така, че тръгнахме по грешния път. Точно затова се опитвам да сложа лед във виното, искам да престанеш да ме желаеш, за да не постъпвам лицемерно спрямо теб. Преди да се науча да обичам себе си, то няма да успея да обикна друг, колкото и усилия да полагам. А в момента? В момента съм отрова за хората около себе си.
Лъжа те най-безсрамно. Вероятно ще ти изневеря и физически, че и нарочно. Така и не схванах как се балансира мисълта, кое я контролира – сърцето, разумът... Забрави ме по-бързо. Броят на хората, чиито сърца съм разбила, разбива и моето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...