4 мин reading
Нали знаеш онова странно състояние, в което ти се струва, че времето минава прекалено бавно. Например, когато чакаш на опашката в магазина, попаднал си в задръстване или си заклещен под смазващата скука на работните часове в петъчния следобед.
Е, днескашният ден е точно такъв, но за компания си имаш и разбито сърце. Часът е 21:00, денят е петък. Логично по това време би трябвало да си навън с приятелите си и да се забавляваш с по няколко питиета и вкусна храна. Вместо това ти си заседнал вкъщи, проснат на леглото и се опитваш да спреш сълзите, които се стичат по лицето ти. Чувството, че нещо сякаш те дави го усещаш надълбоко в дробовете си, а сърцето ти бие толкова бавно - сякаш го няма. Чувстваш се толкова самотен, толкова тъжен и факта, че няма с кого да споделиш тези чувства те смазва допълнително.
Надигаш се и завлачваш тялото си до огледалото. Поглеждаш се и си казваш, че си ужасен.
Един път.
Втори.
Трети.
Повтаряш го, докато гласът ти не пресипне и накрая нищо не може вече да изл ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up