Все ще се разберем накрая
Не всички имена и събития са измислица. Който се познае, да си трае...
Това Фейсбук е голяма мрежа, почти като рибарската, само дето лови други неща. Събуждам се сутрин и още преди да е замирисало на кафе, и съседът да е прескочил парапета, привлечен не толкова от неустоимия аромат на "Dolce Gusto", а от прозрачната нощница, хвърлям едно око на среднощните коментари. Защото ти може и да си спал, но има зли сови, които това чакат, че да се развихрят със злобните си коментари, без опасност да участват в пряк диалог. Отпивам глътка и си пея наум: "Ние двамата с баба си пием кафе..." и денят става прекрасен почти толкова, колкото е обещал Емо Чолаков. Малко след като кафето ми е ударило първата плесница, решавам да напиша нещо умно и позитивно, за да покажа на целия свят колко съм добра, не че на тях им дреме, но за мен си е важно. И се сещам за баба Вуна, която реши да се омъжи на стари години. Какво по-позитивно от това да предложиш брак на Слави и то, когато е на път да стане министър. Пък и лайкове ще събера, хората се разчувстват като им се причуе Менделсон. Та с тази тъмна умисъл реших да пусна една обява, нямам претенции даже депутат да е, стига ми да е пълнолетен и да може да пази равновесие, аз акъл имам за трима. Намерих една по засукана снимка от плажа с коктейл, чадърче и очила, да не се виждат толкова бръчките, макар, че кой ти гледа муцуната, когато прашките ти са хлътнали незнайно къде. И се почна. Отдолу заваляха всякакви коментари, ама нищо общо с обявата за брак. Минчо започна личен разговор с Гинчето дали е свободна в събота вечер, Запрян пусна обява за изчезналата си разгонена каракачанка, а Ташко пита пътя до Бусманци дали е асфалтиран... Само Отец Нектарий Доброплодни леко ме анатемоса: "Чадо, много си грешна, пиши на лични, че ще гориш в Ада." Почти се навих, защото съм на възраст, когато човек се замисля за тези дестинации, когато Нектарий ми прати снимка по розови слипове и рошави гърди като на нестригана мечка. Убав, убав, ама к'во да го правя, аз мъж си търся, не изповедник. Съвсем разконцентрирана от визуалния сблъсък с мъжкото бельо, се сещам за билборда на Бекъм само по слипове, който предизвика куп катастрофи и без да искам катастрофирах в някой, дет' баш не трябва и ме пратиха в Пловдив вместо в Бусманци. Ама Пловдив е красив град, не им се сърдя, пък и защо се меся в чужд разговор? Накрая уморено се загледах в бай Стоман (дано името не ме подведе), дали е свободен я в събота, я в неделя за чашка винце и всичко да си дойде на мястото... В крайна сметка хора сме, все ще се разберем.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
