Aug 17, 2007, 8:25 PM

~ ВСЕЛЕНО, ТВОЯ СЪМ ~ 

  Prose
1027 0 7
3 min reading
Евелин...
Вървеше бързо, но това не правеше походката й по-малко грациозна. Токчетата на високите й обувки припяваха с ритъма на шумния столичен булевард. Беше от жените, които нямаше как да не забележиш. Имаше сексапила на блудница и ореола на светица. А факта, че дори не го осъзнаваше, й придаваше неотразимия чар, който разпръскваше около себе си. Минавайки, някои мъже си затананикваха “Кой сега до теб заспива...”, други и сваляха шапката си с почит. Зависеше само от това, кой с какви очи я бе погледнал...
... Дразнеше се, когато съпругът й я наричаше “апетитна хапка”. Но с годините свикна. Пък и той веднага след това добавяше “Мило, та излишните килограми са ти на най-хубавото място”. И протягаше ръце към онези две възвишения, които биха главозамаяли всеки мъж. Но тя го плясваше нацупено и със звънкият си смях закачливо му прощаваше. Беше влюбен в нея. Толкова много години...
С онази дива страст, която усети още в първия миг. Видя я... И тогава чу смеха й. Като някаква птичка, такав ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана Зарева All rights reserved.

Random works
: ??:??