Втора глава

Интересното в живота на някои хора е, че имат възможността да присъстват на собствената си екзекуция. Но другото важно събитие, което никой не преосмисля, е, че някои екзекуции изобщо не трябва да се състоят. Паниката е в състояние да накара човек да се превъплъти в каква ли не роля, в какво ли не, само и само да се опита да оцелее. А липсата на проницателност на обществото е в състояние да накара кой ли не човек да се принизи до такова същество, което няма измислено от висшия разум. Така, от желанието виновният да бъде невинен, се е достигнало до изобретението - оприличаващи вината обстоятелства. Или с други думи казано, да пренесеш собствените си страхове и непремислени мечти върху друг човек. А най-страшното е когато, ако няма такъв човек, ти решаваш да си го създадеш. Страшно е наистина да създаваш извънбрачни - твои страхове, но законът го позволява. Негово величество законът има толкова глупави клаузи, че обществото намира път винаги да им се присмива, и то за да има възможност да се прикрива зад нещо, за да не изпъкнат неговите слабости и страхове. Така, в тази буря от абсолютни безумства, то - обществото, изобщо не знае какво пропуска и минава покрай собствените си желания, без никога да ги види. Да дадеш воля на желанията си, със сигурност означава да оослепееш. Да дадеш воля на страховете, означава, че със сигурност си отишъл на кръста, но без да подозираш. Изборът на човечеството е колкото безкрайно, толкова и ограничено, и само от неговото прозрение може да се каже със сигурност кое от двете насоки ще му се даде право да избере. Но то все още не го е осъзнало - жалко, но много жалко и много жалко. Аз от малка присъствам на собствената си екзекуция, но все още никой не е дошъл да я спре. Не толкова заблудата, колкото навикът кара хората да нямат желание да ми помагат. Докога!...