Не знам дали е игра на съдбата или пък случайност, но в живота си много често съм бил втори. По-точно, числителното бройно две и числителното редно втори са част от моята същност.
Имам брат близнак. Когато майка ни реши да ни ражда, първи тръгна брат ми, но тъкмо се показа и пак се върна, и така бая време – напред, назад. Викам му “Кво става, братле, давай напред, много си нерешителен” - и го сръчках отзад. Измъкна се и вместо да се зарадва, се разрева с цяло гърло. Аз много не му мислих, където брат ми – там и аз, и смело се гмурнах във въздушното пространство. Ококорих се и гледам, че го мият, теглят и повиват, а една лелка в бяло вика на другата “Този, вторият, не проплаква – какво да правим?” Явно не разбираше много, сигурно е била стажантка, щото другата ме хвана, плясна ме по дупето и така се разревах, че се успокоих чак когато ми дадоха да захапя зърното на една цица, както по-после започнах да осъзнавам, че било на майка ми. Брат ми яко сучеше, страхувайки се да не го изпреваря ...