10.02.2014 г., 17:46 ч.

Втори 

  Проза » Хумористична
936 0 4
3 мин за четене
Не знам дали е игра на съдбата или пък случайност, но в живота си много често съм бил втори. По-точно, числителното бройно две и числителното редно втори са част от моята същност.
Имам брат близнак. Когато майка ни реши да ни ражда, първи тръгна брат ми, но тъкмо се показа и пак се върна, и така бая време – напред, назад. Викам му “Кво става, братле, давай напред, много си нерешителен” - и го сръчках отзад. Измъкна се и вместо да се зарадва, се разрева с цяло гърло. Аз много не му мислих, където брат ми – там и аз, и смело се гмурнах във въздушното пространство. Ококорих се и гледам, че го мият, теглят и повиват, а една лелка в бяло вика на другата “Този, вторият, не проплаква – какво да правим?” Явно не разбираше много, сигурно е била стажантка, щото другата ме хвана, плясна ме по дупето и така се разревах, че се успокоих чак когато ми дадоха да захапя зърното на една цица, както по-после започнах да осъзнавам, че било на майка ми. Брат ми яко сучеше, страхувайки се да не го изпреваря ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георгиос Всички права запазени

Предложения
: ??:??