Вечерта преди операцията Иво остана за първи път цяла нощ при нея. Целуваше разплаканото ú лице, прегръщаше любимата жена. Беше гневен на съдбата. Даваше мислени обети, молеше се. Знаеше, че трябва да е силен и заради нея. Започна да ú разказва какво ще правят заедно, когато оздравее, къде ще я заведе.
Малко по малко Елена се успокои, притихна. Почти заспиваше, когато го чу да казва:
- Ще се омъжиш ли за мен, моето момиче?
Това не го очакваше. Сълзите ù отново потекоха. Беше станала много емоционална.
- Добре де, щом те разстройвам, няма да се женим! - се шегуваше Иво. Попиваше с устни вълнението ú.
- Ще се омъжа за теб, глупчо! Само да не съжаляваш после и да избягаш като бившия ми.
- О, не забравяй, аз съм гърмян заек. Нито се плаша, нито се отказвам лесно. Искам да се грижа за теб, каквото и да става. Толкова те чаках. Не те давам на никаква болест. Заедно сме, това е важното. Ще се справим. Ако беше сама, щеше да ти е много по- трудно. Да поспим, утре ще е дълъг ден.
Операцията мин ...