Сълза .. сълза стичаща се по бузата и …поредната която се търкулваше по нейното лице… тя не помнеше кога за последно бе денят, в който на лицето и сияеше усмивка…Погледна през прозореца … времето беше прекрасно, но все пак мрачно и някак си зловещо …беше пусто както в нейната душа ..Слънцето? То грееше, но лъчите му бяха някак си фалшиви ..Ася! -… чу се вик от далечната стая …
- Оставете ме на мира – промълви с заглушен глас..Колко сиви минаваха дните и..тя застана на пианото, избърса прахта, която беше полепнала по него, засвири тъжна мелодия …Все едно пианото плачеше заедно с нея, все едно то се беше сляло с душата и…И ето спомени и мисли пак започнаха да изпълват главата и…Тя отново започна да мисли за него …Спомни си колко прекрасно се чувстваше в прегръдките му..Отново светът и беше залян с тъга, не можеше да продължава така …Грабна една статуя и я захвърли с всичка сила по стената ..Чу се трясък ..след това малките парчета се изсипаха като градушка по пода… Ася беше прекрасна …им ...