Mar 11, 2006, 12:50 AM
Вятър в ушите-3
2 мин reading
Влязоха в хола,Надя поиска да направи кафе,но Радо и каза .
-Хайде ела да поседнем,искам да поговорим.
Тя го погледна,а той мълчалив и някак подтиснат.
-Надя,няма какво да отлагам,трябва да ти кажа.
Надя го гледаше недоумяваща.
-Какво се е случило,родителите ти не са добре?
-Не,те са добре и ти изпращат поздрави ,но аз...аз ...
-Болен ли си Радо,какво ти е?
-Трябва да ти кажа,не мога да отлагам.Аз няма да дойда при вас.Имам приятелка и живея при нея,така решихме.
Надя го гледаше изумена,тя дори не можеше да разбере,какво иска да и каже той,нейният Радо.Имал приятелка,искали да живеят заедно...
-Разбери ме,твърде дълго мълчах,трябваше да ти кажа трябваше.Ти не си виновна,а тази работа ме натоварваше и така се запознах с Елена.
Сега пък някаква Елена,тя не можеше да разбере.
-Вече доста време съм при нея,при Елена,тя е с мен ,чака ме в колата.Казах и че няма да се бавя.След малко тръгвам.Искам да ти кажа,че съм се записал да ходя на мисия в Ирак,трябват ми пари,няма как.
Тя неговата Надя и дума не каза,само гледаше много уплашена,сякаш става дума за някой друг ,а не за нейния живот.
Той стана остави нещо на масата ,погледна я и излезе.
тя не стана да го изпрати,остана с поглед вперен в нищото,не можеше да мисли или чувства.После скочи и трескаво излезе навън.Бяга и тогава бе излязла от градчето .Дъждът я валеше ,бе мокра....
.................................................................................
Мислите и секнаха от силна болка в пръстите,цигарата бе догаряла и опарила пръстите и.Запали втора и бавно вдишваше цигарения дим.Той си тръгна,така без да я прегърне,без да я целуне.Думите му още отекваха .Осъзна самотата си и празнината,която тя носи.Загледа се в небето,което и се струваше бездънно и студено.Вятърът духаше свеж след дъжда и разпиляваше косите и по лицето.Надя отметна глава ,не и се шептеше с вятъра,не искаше и да го чуе,никога.За какво и е всичко,за какво да мечтае,да крои планове ?И за какво?Край,не искаше ни вятър ни мъгла.
В този момент дочу плач,скочи и влезе в спалнята,а Мими плачеше насън.тя нежно успокои детето,целуна го и то отнова заспа.
Седнала на пода до детското легло Надя тихо зашепна-тихо,тихо,героите са уморени,но трябва да издържат.Героите не плачат,но сълзите на тънки струйки се изливаха ...не бива да се отпускам ,не бива.трябваше да се стегне,но самата тя незнаеше как.заповтаря си ,че всичко ще се оправи....ще се оправи....и уморена,седнала на пода,подпряла глава на детското легло се унесе в неспокоен сън.Сънуваше,че трябва да стигне някъде,а не знаеше къде,трябва да избяга от нещо,да се скрие и бягаше.
Стрестна се и се събуди.Всичко по нея болеше,стана с усилие.отиде в кухнята ,направи си кафе и излезе на терасата.
Докато отпиваше от горещото кафе,загледа се в небето,което бе светло и ясно.Започваше новият ден,нещо беше изгубено,нещо си отиде....
Няма вътър,няма мечти.......новият ден започваше....................
-Хайде ела да поседнем,искам да поговорим.
Тя го погледна,а той мълчалив и някак подтиснат.
-Надя,няма какво да отлагам,трябва да ти кажа.
Надя го гледаше недоумяваща.
-Какво се е случило,родителите ти не са добре?
-Не,те са добре и ти изпращат поздрави ,но аз...аз ...
-Болен ли си Радо,какво ти е?
-Трябва да ти кажа,не мога да отлагам.Аз няма да дойда при вас.Имам приятелка и живея при нея,така решихме.
Надя го гледаше изумена,тя дори не можеше да разбере,какво иска да и каже той,нейният Радо.Имал приятелка,искали да живеят заедно...
-Разбери ме,твърде дълго мълчах,трябваше да ти кажа трябваше.Ти не си виновна,а тази работа ме натоварваше и така се запознах с Елена.
Сега пък някаква Елена,тя не можеше да разбере.
-Вече доста време съм при нея,при Елена,тя е с мен ,чака ме в колата.Казах и че няма да се бавя.След малко тръгвам.Искам да ти кажа,че съм се записал да ходя на мисия в Ирак,трябват ми пари,няма как.
Тя неговата Надя и дума не каза,само гледаше много уплашена,сякаш става дума за някой друг ,а не за нейния живот.
Той стана остави нещо на масата ,погледна я и излезе.
тя не стана да го изпрати,остана с поглед вперен в нищото,не можеше да мисли или чувства.После скочи и трескаво излезе навън.Бяга и тогава бе излязла от градчето .Дъждът я валеше ,бе мокра....
.................................................................................
Мислите и секнаха от силна болка в пръстите,цигарата бе догаряла и опарила пръстите и.Запали втора и бавно вдишваше цигарения дим.Той си тръгна,така без да я прегърне,без да я целуне.Думите му още отекваха .Осъзна самотата си и празнината,която тя носи.Загледа се в небето,което и се струваше бездънно и студено.Вятърът духаше свеж след дъжда и разпиляваше косите и по лицето.Надя отметна глава ,не и се шептеше с вятъра,не искаше и да го чуе,никога.За какво и е всичко,за какво да мечтае,да крои планове ?И за какво?Край,не искаше ни вятър ни мъгла.
В този момент дочу плач,скочи и влезе в спалнята,а Мими плачеше насън.тя нежно успокои детето,целуна го и то отнова заспа.
Седнала на пода до детското легло Надя тихо зашепна-тихо,тихо,героите са уморени,но трябва да издържат.Героите не плачат,но сълзите на тънки струйки се изливаха ...не бива да се отпускам ,не бива.трябваше да се стегне,но самата тя незнаеше как.заповтаря си ,че всичко ще се оправи....ще се оправи....и уморена,седнала на пода,подпряла глава на детското легло се унесе в неспокоен сън.Сънуваше,че трябва да стигне някъде,а не знаеше къде,трябва да избяга от нещо,да се скрие и бягаше.
Стрестна се и се събуди.Всичко по нея болеше,стана с усилие.отиде в кухнята ,направи си кафе и излезе на терасата.
Докато отпиваше от горещото кафе,загледа се в небето,което бе светло и ясно.Започваше новият ден,нещо беше изгубено,нещо си отиде....
Няма вътър,няма мечти.......новият ден започваше....................
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хареса ми!
-
Ех, Джейни!!!
Ще дойдат времена прекрасни, вярвам и ще е в цветя и щастие цялата планета
Явно е трябвало да минем по трънливия път на безмислието и лошите емоции...
Поздрав за решението ти!
Повече позитивизъм ни трябва наистина -
Искам да бъда докрай откровена.Преди година писах роман,ръкописа изгорих а романа изтрих.Възтанових по памет една малка част,а именно 1 част на 1 глава.Това е,казах го.Може би в няколко страници бих могла да ви разкажа романа набързо.Но няма да е същото.
-
Браво че си решила да поблукаваш и продължението........проверявах преди няколко дни, но го нямаше........страшно ми хареса!!!И все пак като че ли остава някаква надежда накрая - заради детето, трябва да се бори с живота и мисля че ще победи!!!Поздрави!!!
-
Джейни,вълнуващ разказ...Колко тъга носи изгубената мечта,изгубената обич...Много ми хареса!/6/
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ти, който си наистина добър във прозата казваш, че ти харесва...Е, това вече е голям комплимент, ще напиша и четвъртата част, защото не успях да намеря такава, а помня, че има продължение , но навярно като замисъл.
Благодаря ти!