2. Народният съд
Не видях как арестуваха баща ми. Една сутрин, в началото на декември 1944 година, Фахри се втурнал задъхан в аптеката.
– Госпожо, днес ще арестуват господин Каранов.
– Какво говориш, Фахри? Как така ще го арестуват! За какво?!
– Ще го арестуват, госпожо. Братовчедка ми Мелек е чистачка в милицията. Снощи видяла на бюрото на началника списък на хората, които ще арестуват днес. Какво ще правим, госпожо?
Майка ми била наясно, че нищо не могат да направят.
– Фахри, изведи детето от къщи. Заведи го у вас, нека да остане там до вечерта.
Фахри живееше с родителите си, братята и сестрите си в кирпичена къща в края на града. Той беше най-големият, а най-малка беше шестгодишната Джемиле. Чудесно си прекарахме този ден с Джемиле. Тя ми помогна да си направя парцалена кукла. Имах две целулоидни кукли: Лила и Снежа, но нямах парцалена. Намерихме в двора подходящи пръчки: един чатал за тяло и крачета и две пръчки за ръчички. Направихме глава и тяло от вълна, обвита в хасе, Джемиле н ...