Въплъщението на сатаната (8-а част)

                                    Тим Стоун

                 (ужаси - да не се чете от лица под 18 години)

                                                      ......................

Автомобилът весело препускаше по гладките шосета на Сакраменто, а усмихнатият Тим Стоун великодушно се носеше по сладките струни на доброто настроение и бе предразположен към почти безспирни разговори.
"Заради прекрасната зелена петдесетдоларова банкнота, с която го наех до вечерта" - мислеше си Бенджамин, който бе далеч по-несловоохотлив.
В началото на пътуването той се опита да се издигне до неговото ниво, но слабостта и болката в тялото не му дадоха тази възможност и полицаят потъна в мълчание.
 Бенджамин бе прекалено крехък. Денят му действаше зле. Знаеше добре от какво има нужда, виждаше таксиджията пред себе си като съвкупност от кръв и други, по-маловажни съставки, обаче в момента, въпреки острия нож в чантата си, той не бе в състояние да направи каквото и да е.
  Но имаше на разположение целия следобед, докато нощта отново му даде силата!
  Трябваше да се сдобие с чесън, разпятие, сребро и светена вода, след което да посети някоя библиотека, а накрая да потърси екзорсист. Гневът му от сутринта се бе изпарил и желанието да се бори с врага бе намаляло драстично. Вече намираше тези мероприятия за досадни, губещи свободното му време, а борбата с врага - за безсмислена и ненужна!
  Другото му "аз", което в този момент бе скрито някъде дълбоко в подсъзнанието, подсказваше, че той все пак трябва да се освободи от проклетия капан, мъчещ го вече няколко дена. Думата "убиец" отново изплува отнякъде, но сега тя нямаше тази сила, както преди обяд.

  Таксито спря пред методистката църква и Тим Стоун енергично слезе и отвори вратата от неговата страна, показвайки своята благоразположеност. Бенджамин слезе от автомобила, като бе покрил тялото си с дългата шуба. Двамата влязоха в един магазин пред църквата, който носеше името "Църковни принадлежности".
  Бенджамин купи разпятие и светена вода. Когато обаче хвана светия кръст с ръка, веднага го хвърли на земята, защото предметът изгори кожата му. Тим Стоун взе разпятието от земята, уви го в хартия, която жената от щанда му даде, и го сложи в чантата на Бенджамин, а пък той през това време се взираше втренчено в пластмасовото шишенце със светена вода.
  Тази малка бутилка му изглеждаше гнусна и противна. Усещаше кожата на изгорената си дясна ръка, която трябваше да ври в дива болка, но за момента той не чувстваше реалната й силата, тъй като се бе концентрирал изцяло върху светената вода.
   - Господине, добре ли сте? - той чу грижовния глас на продавачката, която го гледаше с уплашено изражение.
   - Да, да, добре съм. Искам само да попитам дали в църквата има свещеник екзорсист.
Когато чу думата "екзорсист", Тим Стоун свърна рязко глава към Бенджамин. Очите на продавачката се разшириха още повече.
   - Ами... не... всъщност, има... но... - объркано започна тя, после пое дъх и довърши изказването си по следния начин: - Свещеник екзорсист има при адвентистите в "Коултън". Идете там, мисля, че ще ви помогнат.
   - Благодаря ви много - каза Бенджамин и се обърна, за да излезе.
   - Водата ви! - извика след него жената.
   - Дайте, аз ще я взема - намеси се Тим Стоун, взе шишенцето от ръката ù и го пъхна в чантата на клиента си.

                          
                                                    .........................

  По пътя към "Маккуин'с" - най-голямата библиотека в Сакраменто, - Тим Стоун мълчеше замислен. По всичко личеше, че съчувства на болния Бенджамин и не искаше да му досажда с разни въпроси. Бенджамин, от своя страна се бе присвил в шубата и също пазеше тишина.
  Библиотека "Маккуин'с” представляваше голяма модерна сграда с аеродинамичен дизайн. Когато Бенджамин влезе в огромния вестибюл, придружаван от Тим Стоун, веднага изпита облекчение, защото многобройните климатици бяха охладили помещението до поносими стойности. Имаше множество насочващи табели за всяка една от залите, но те тръгнаха към "История и география на Сакраменто и околността".
  От два до четири търсиха безуспешно исторически сведения и накрая  Бенджамин реши да се откаже от това предприемачество и да се запъти към Интернет залата, когато пред очите му като по чудо изникна следната книга: "Мистерии и легенди на вилна зона Чивас".
  Той отиде до гишето и попита библиотекарката:
   - Колко струва този том?
   - Той не се продава, но можете да го вземете за месец и след това да го върнете. Ще ви струва долар и петдесет...
   - Искам тогава да го взема за един месец.

  Пътувайки към адвентистката църква, Бенджамин разлистваше книгата, стараейки се да не изпуска нито една важна подробност. В един момент Тим Стоун неочаквано попита:
   - Какво се е случило с теб, братле?
Сега Бенджамин изпита силен гняв към шофьора!
"Тоя пък к'во ми се бърка в работите, не съм му плащал за това" - каза си наум той.
Досега Тим спазваше някакъв такт, гледайки да не притеснява болния си клиент, но сега явно любопитството бе надделяло над всичко.
   - И аз не знам, май съм болен.
   - Купи светена вода, кръст, а сега вземаш някаква книга за мистерии и легенди.
   - Не зная, човече! Лекарите не могат да ми помогнат и се надявам тези неща да ми свършат работа.
   - Спокойно, братле, всичко ще се оправи.
  Бенджамин му отговаряше доста спокойно на въпросите, въпреки яростта преди малко.
"Какво пък толкова, изобщо не е лошо някой да е загрижен за състоянието ти" помисли си той  и отново се съсредоточи върху тома.
Малко преди таксито да паркира пред адвентистката църква, Бенджамин съзря в съдържанието следната глава: "Легендата за въплъщението на сатаната". Отвори на страницата, но в този момент колата спря. Бившият полицай остави книгата отворена върху седалката и слезе от автомобила.

   - Ще ви струва двеста и петдесет долара! - с безизразно лице започна свещеникът екзорсист.
   - А кога ще можете да дойдете? – запита Бенджамин
   - След два-три дни, зависи каква работа имам.
   - О'кей, само да ви кажа, че аз съм засегнатият, нещо сякаш се всели в мен. Някакво животно ме ухапа в гората...
   - Сега ли ще платите? - прекъсна го рязко свещеникът. Бенджамин се изненада от наглостта на този Божи служител.
   - Не, когато се видя излекуван.
   - Аз по принцип вземам парите предварително.
   - А ако не се справите с ритуала?
   - Божа работа. Никой не знае на какъв демон ще попадне. Все пак си рискувам живота и именно затова вземам скъпо.
   - Добре, след три дни ви чакам у нас! - Бенджамин даде една бележка, на която написа адреса и телефона си. - Когато дойдете, ще ви платя.
  Отецът взе бележката, гледа в нея известно време, след което я прибра в джоба на расото си пред мътния взор на Бенджамин.

  Слънцето вече бе добило оранжев цвят и се бе снижило над планините. Автомобилът отново вървеше по поредния си курс, а двамата членове на екипажа му мълчаливо изпълняваха своите задачи.
Бенджамин се бе вторачил в книгата или по-точно в една статия. Тя гласеше следното:
  "В Чиваската гора дебне "въплъщението на сатаната". То приема различни форми - на животни, на човеци, на предмети, дори и на растения. Има много случаи на хора, влезли в тази гора и впоследствие обладани от демони. Според слуховете жертвите му се променят както външно, така и вътрешно, стават агресивни и непредсказуеми, а някои от тях дори убиват близките си. Малкото останали местни хора смятат, че преди векове на това място сатаната е довел свой пратеник, известен като "въплъщението на сатаната". Той, по един или друг начин, се вселява в човека, превръщайки самия него във "въплъщение на сатаната". Хората всячески се мъчили да прогонят този горски звяр чрез разни ритуали, обреди, прогонвания и други нестандартни дейности, но всеки път удряли на камък. А пострадалите били обречени на покварен живот, защото в нито една болница не успявали да ги излекуват и нито един ритуал за прогонване на духове не е успял да им помогне!"

  "Тогава какъв е смисълът от всичко това?!" - бе първата мисъл, появила се в главата на Бенджамин след прочита на статията.
  Транспортното средство вече навлизаше във потъналата в зеленина вилна зона, а дневната светлина бавно се изсмукваше от небосвода. Фаровете на лекото возило галеха меко дърветата, храстите и подаващите се между тях покриви. Бенджамин бе махнал шубата от себе си и сега се любуваше да идващия мрак. Силата отново го поемаше и той лека полека се връщаше към живота.

  Имаше искряща нужда от нещо! Това нещо бе кръв! Тази нужда бе много по-силна от всички разумни мисли, взети заедно. Той извади ножа от вътрешния джоб на ризата, разгъна го и го загледа жадно!
Колата завиваше по тясната каменна пътека, водеща към вилата на Бенджамин!
Той хвана здраво ножа в дясната си ръка и замахна силно.
Тим Стоун, тласкан от някакъв вътрешен порив, спря колата, обърна се и интуитивно протегна двете си ръце към нападателя.


                                                                ....................


  Ако Тим Стоун знаеше за свръхсилата на клиента си, навярно нямаше да постъпи по този начин, а щеше да отвори вратата на автомобила си и да избяга възможно най-бързо. Но спасителният инстинкт, появил се за да защити тялото от неочакваната атака, се бе задействал според възприятията на мозъка му. А в мозъкът на Тим Стоун, колкото и да бе подготвен за евентуален удар, предвид странното състояние на този негов клиент, не фигурираше такава зверска и безпощадна мощ. И именно поради това обстоятелство изборът на тялото да се съпротивлява със сила пожъна тотален неуспех.
  Ножът се заби яростно в рамото на таксиджията, като дори костите му изщракаха със звук, наподобяващ чупене на съчки! Кръвта започна да се стича под формата на тъмночервени поточета, сформиращи се около лакираната дървена дръжка на острия предмет.
  Тим Стоун гледа озадачено около секунда, след което бързо хвана ножа и опита да го дръпне, но в този момент очевидно внезапната болка го сряза, защото той изкрещя панически.
  Това, което таксиджията не можа да стори, го направи страдащият от "вампиризъм" бивш полицай. Той хвана ножа за дръжката и го извади с нечовешка енергичност, след което с острието проби горната част на гърдите. После отново го извади и заби... и отново....и отново...! Тим Стоун отчаяно опитваше да се съпротивлява с ръце, но силата на нападателя бе грамадна, нечувана и свирепа, сякаш срещу него не стоеше възрастен мъж, а слабо дете.
  Един от ударите попадна в средата на гърдите и прониза сърцето на шофьора. Ръцете му тутакси се отпуснаха върху меката седалка, главата му килна назад и се удари безчувствено в стъклото, а гъстата червена течност на живота опръска ръцете и дрехите на Бенджамин.
  Убиецът се хвърли върху агонизиращото тяло на жертвата, наведе глава към бликащата кръв и започна да я пие жадно!
От гърлото на смъртника заизлизаха слаби стенания. Кръвта от гърдите започна да се смесва с въздуха на последните издихания. Тялото се размърда, обзето от предсмъртни конвулсии. Наоколо се разнесе силна миризма на урина и изпражнения.

  Бенджамин се изправи и погледна трупа на Тим Стоун, който бе заел скована мъртвешка поза. Той жадно се захили, все едно беше извършил подвиг, обърна се и бавно се приплъзна към задната седалка, откъдето взе чантата си. Усещаше стягане на кожата на лицето и ръцете заради полепналата по тях съсирващата се кръв, чувстваше по тялото си тежките си подгизнали дрехи, все едно бяха направени от груба дочена материя! Бавно отвори вратата и тръгна към къщата със самоуверени крачки! Хвърли небрежно чантата в двора, след което отново се върна при колата с трупа.
  Луната бе покрита от слой облаци, но той усещаше незримото ù присъствие. Могъществото, което го бе завладяло, му даваше изключителна якост, той чувстваше себе си като божество, като исполин, като непобедим! Той можеше да прави всичко, което поиска и ТРЯБВАШЕ да го прави!
  Отвори яростно предната врата на автомобила! Тялото на умрелия се свлече на земята! Бенджамин го хвана и го вдигна над главата си така, все едно вдигаше леко перце. От гърлото му се извиси силен гърлен вой, наподобяващ рев на тигър или лъв!
Той звучно ликуваше, хванал в ръце жертвата си! Мислите му бяха насочени към силата, даваща му воля и материализираща се в агресия. Някаква внезапна искра премина през него и го осени с една идея! Дали бе под чуждо влияние или не, той трябваше да провери! Напрегна мозъка си, за да усети външно въздействие. Не успя. Това бе самият той, същият, който днес сутринта проклинаше съдбата си. Но сега наблюдаваше всичко под много по-различен ъгъл. Сега беше разярен, а сутринта беше спокоен. Сега беше велик, а сутринта беше нищожество. Сега беше силен, а сутринта беше слаб. ТОВА БЕ РАЗЛИКАТА, ЕДИНСТВЕНО И САМО ТОВА!
  Никой друг не бе ВИНОВЕН, освен глупакът в ръцете му, когото бе убил преди минути! ЗАЩОТО ВСИЧКИ ГЛУПАЦИ БЯХА ВИНОВНИ И СВЕТЪТ ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ОТЪРВЕ ОТ ТЯХ! Това е единствената и най-правилна логика, най-висшето мото на силните, изконната същност на "великия" прогрес!

  Бенджамин още виеше като подивял, вече чуваше воя, прииждащ от глъбините на гърлото му в най-пълната си степен. Преди малко, когато бе вникнал дълбоко в съзнанието си, този ревящ глас бе останал далече и се бе слял с тишината на мислите му, но сега, когато той отново навлезе в реалността, звукът едва не му спука тъпанчетата.
  Той отново бе изпаднал в умопомрачение, гневът му бе толкова всепоглъщащ, че той бясно хвърли мъртвеца към автомобила му. Чу се глух звук, тялото се плъзна по стените на колата, оставяйки тъмна диря по тях и се строполи беззвучно на тревата!
  След това вдигна трупа за краката, замахна с него и удари главата му в близкия дънер (захватката му бе толкова здрава, че усети как с пръстите си проби плътта на мъртвия, а при самия замах се чуха изщракванията на чупещи се стави и кокали). После пак... и пак... и пак... докато главата на убития не придоби неправилни очертания.
  Пълната месечина се бе показала между облаците и осветяваше всичко с невероятно ярката си светлина. Тим Стоун лежеше мъртъв на земята, заел необичайна изкривена форма, на фона на лунните лъчи странно хлътналата му глава имаше цвят, вариращ по всички нюанси на сивовиолетовото, от устата му бавно и спокойно извираше лигава смес между парчета кръв и слюнка. Бенджамин застана прав над убития, гледайки го с огромно презрение и несравнима по своите показатели гордост. Грозна усмивка, придружена с лек злъчен кикот, се появи на лицето му.
  Тим Стоун бе вторият виновен, получил справедливото си наказание, вторият слабак, доведен до заслужения си край!

"Дали на другия ден, когато се събуди, съвестта му пак ще го гризе като миналия път?" - заговори далечният вътрешен глас на добродетелта.
"Едва ли" - бе отговорът на останалите гласове, - Съвестта не е нищо друго, освен безпредметно чувство на вина, характерна единствено за глупаците! Съвестта прави хората уязвими, страхливи, слаби и покорни, а той бе неприкосновен, смел, силен и непокорен!”
 "Убиец" - провикна се отново онзи далечен глас, глух и отслабнал, като последната реч на умиращ!
"Не убиец, а ПРЕЧИСТИТЕЛ" - отвърнаха множеството отпорни гласове на обзетото от възбуда съзнание. - Точно така - пречистител, спасител на рационалното, повелител на реда и хармонията!”


                                              .......................


  Вдигна глава нагоре и погледна към яркия земен спътник, който му отвръщаше с мощна енергийна аура. Сякаш луната бе отражение на неговата същност, диригент на неговата рапсодия, водач на неговата армия! Защото вампирите, въплъщенията на сатаната и всички други сатанински твари са ЗАВИСИМИ ОТ ФАЗИТЕ НА НЕЙНОТО ИЗЛЪЧВАНЕ! Луната - тази видимо малка сияеща частица в небесния всемир, - бе събрала в себе си цялата сила на света, достатъчна едновременно да го  пресътвори и унищожи!
  "Трябва да се скрият следите на престъплението!" - отново се обади онова другото, разумното "аз".
"Този път си прав, може би ще е забавно"- отговориха и другите"личности", послушали го за пръв път през времето на този спектакъл.
Бенджамин хвана трупа и го хвърли в колата, след това влезе в нея, запали мотора и зави по каменната пътека. На едно място - точно където остри варовикови скали образуваха голяма и почти отвесна падина, -Бенджамин спря. Хвана тялото и го постави на шофьорското място, а той самият излезе навън. После се наведе, разхлаби ръчната спирачка и автомобилът пое надолу към бездната. Извиси се страховит дрънчащ звук от остър допир между метална конструкция и скалите. Веднага след това се разнесе оглушителен взрив, придружен от мигновен и ярък оранжев проблясък.
  Бенджамин наблюдаваше с широка усмивка това светлинно-звуково представление! Тим Стоун, заедно с таксиметровия си автомобил, вече бяха заличени от лицето на земята.
  След като всичко отново потъна в тъмнина, Бенджамин се обърна и тръгна пеша към вилата си. Отново чувстваше в плещите си удовлетворението от добре свършената работа и постигнатата цел!

   следва продължение...