Чу се писък. Станах рязко и посегнах към ножлето под леглото. Скърцането на пода е последвано от чупене на стъкло, тупане по дърво, женски ридания и мъжки стон.
- Да мълчиш Василено. Че като кажем на везиро, че не плащаш ще ти утепе и децата.
Не познавам този глас. Сърцето ми бие в гърдите, а ръцете ми треперят. Страх ме е от тъмното, но требва да видим какво става. Отивам към стята на майка и татко.
Студени пръсти сграбчват малките ми ръце и ме задърпват към тайника под стълбите. Кака Гергана е. Лицето й е бяло като декемврийски сняг, а от сините й очи се струят реки сълзи, по-бистри и от водите в язовир Батак.
- Тихо Радо!
Не разбирам какво става. Защо плаче, къде са мама и татка? Посегнах към влажните й очи и избърсах няколко сълзи, докато завърташе резето на тайника.
Настъпи тишина и тъмнина. Вече никой не плаче, никой не тропа, чува се само далечен нощен щурец. Кака ме фата през краста и ме полага на меките си поли. Къде са мама и татка? Чуват се тежки стъпки и тряскане на външнат ...