Въртележката на сенките
-
- Така… Е, получихте аудиенция. Какво толкова важно има да ми кажете? – и Диктаторът се изправи зад бюрото.
Изпъналият се в стойка „мирно 3 фасона“ генерал въздъхна, бръкна светкавично в джоба си, извади малкия пистолет и откри огън.
Куршумите плющяха по парадната униформа на Диктатора, оставяха зейнали дупки, кръвта шуртеше като зловещи фонтани в парк на ужасите…
Диктаторът падна…
Генералът едва повярва на очите си. Толкова месеци опипвания на почвата, убеждавания, организиране, почти безшумни шептения…
И ето – всичко е готово! Диктаторът е мъртъв!
Вратата се отвори. Генералът очакваше да нахлуят гвардейците от охраната, да открият без предупреждение огън. Беше се прежалил, така че хвърли пистолета и зачака…
Влезе само един. Диктаторът. В същата парадна униформа, но цяла и неоплескана с кървища
- Предполагах го – каза той – И затова те изчаках да убиеш двойника ми…
Генералът вдигна лявата ръка и метна тънкия кинжал. Острието се заби под брадичката на Диктатора, чийто труп се смъкна безшумно върху убития двойник.
Генералът се огледа. Два трупа и той… Къде е охраната, къде са приближените на Диктатора?
А, ето ги…
Вратата се отвори и на прага застана Диктаторът.
- Ама ти наистина ли смяташе, че ще те допусна до особата си? – вдигна вежди той – Нима…
И рухна тежко, посечен от тънката сабя, извита като пружина и скрита във фуражката на заговорника…
Най-после…
Зад гърба му безшумно се открехна маскираната като дъбов панел малка тайна вратичка. Диктаторът предпазливо надникна, после по-смело влезе при смаяния, застинал като зверче през змийски очи убиец.
- Трябва да ти се признае – упорит си…
Трясъкът на гранатата прекъсна похвалата. Нарешетен от шрапнелите, Диктаторът се лепна на стената и застина в невъзможна за жив човек гротескова поза…
- И колко оръжия носиш? – попита гласът на Диктатора. Той самият се появи от високия шкаф в близкия ъгъл на стаята – Ей, заради вас не мога да спестя от двойниците. Какво са ви виновни сенките ми, та ги трепете ли, трепете…
Генералът се хвърли с протегнати към шията му ръце, сграбчи го, застиска, стръска внезапно отпуснатото мъртво тяло и се огледа.
Касапница! Двойник до двойника, като в паноптикум с криви огледала…
-- Не е приятна гледка, нали? – каза Диктаторът, надигащ се от люка на пода – Сега ти предлагам да се откажеш. А аз отивам да докладвам на Великия наш Диктатор за поредния неуспех на враговете му…
-- И пътем нареди да дойдат чистачи, че виж на какво е заприличал кабинетът – каза Диктаторът, влизайки през големия портал.
- А Негова Суперсветлост вече знае – каза Диктаторът, спускайки се с люлка от тавана – Но ще го обсъди с Върховния щаб след два часа. В момента има среща с Вожда на Джанганайка и с президента на Западните щати. Не наведнъж, разбира се. И, естествено – не лично…
Нормален човек с интерес би изгледал документално разследване за двойниците на Хитлер. На мен ми хрумна това. Плюс въздействие от Чарли Чаплин.
© Георги Коновски All rights reserved.
