Най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в страхливци, лицемери и двуличници… Смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят – душевното осакатяване е с дълги последици.”

                                                                   Стефан Цанев - Български хроники – т. IV

                                                                *

   Годината е 1965, денят 8 декември!

Сблъсъкът с военната догма задължително оставя трайна следа в живота ни.

Този белег трасира състоянието на духа до последните ни дни.

Как да преглътна черната дамга: враг на Родината!

Обвинението „политически саботаж” мълчаливо витае около мен.

Как да изтрия нагнетения страх, респект, безропотно послушание!

Преждевременно побелелите коси като менгеме стягат главата ми…

Аз съм една постигната цел: Виновен, респективно задължен!

                                                            *

   Църковната догма е изцяло използвана за прототип на военната машина!

Същата църква, която отрекоха, забраниха  и на практика унищожиха!

Обособено затворено общество от мъже - тук винаги е прав висшестоящият!

Вместо молба за доброто на ближния, обучават те да бъдеш безмилостен!

                                                            *

   Така е устроено обществото ни – изолирано и затворено!

Позволено е да общуваш с определени хора, предмети, наука, култура!...

Налага се терминът „Желязна завеса”, изгражда се Берлинска стена…

Религията е заменена с псевдоидеология, с култ към личността!...

Олицетворяват и превъплъщават собствените си персони в божества!

Толкова усилия, за да осуетят естествения порив да летиш!...

Целта е една: покорени, пречупени,  уплашени човеци без лица!... 

                                                            *

Шамаросан от вечни кошмари,

днес настръхвам от униформи

и форми облечени с власт и бездарие!

Дори и молбата

зловещо звучи от устата им!

Страх неистов изпитвам

от погрешно

изтръгната дума!

Всеки звук

и движение

са безгранични  съмнения…

Всяко действие е страшна угроза!

Накъдето ме духнат,

отлетявам натам…

Залък от устата ми вземат - 

във възторг изпадам!

Ако залък приема -

без душа оставам!...

                                                            *

   Напрегнат, с объркани мисли пристъпвам прага на зала Универсиада!

Над 2000 студенти очакваме традиционната студентска среща с Т. Живков.

На този ден той задължително се среща със студентската младеж…

През годините традицията е нарушена – отстъпва тази привилегия на Политбюро!

Бяхме „щастливци”, имали шанса да общуват с тази „уникална” личност!

                                                            *

   Бурни ръкопляскания – елитът от първите редове скандира „БКП”!

Живков ни поздрави с празника, после дълго говори за международната обстановка.

За вътрешното положение не каза нищо – всичко беше наред…

Обявиха, че въпросите, които ни вълнуват, можем да задаваме и писмено!

Живков, видно доволен от срещата с „младостта”, свенливо заяви:

- Питайте, ние не се притесняваме от неудобни въпроси – това е  демокрацията! Вие питате, ние отговаряме… Ха-а-ха-ха!...

Водещият събираше хартийките, четеше ги наум и подаваше  на Тато.

Дали тоя не задържа неудобните въпроси! – от последния ред това не се вижда.

Към края на срещата реших да се възползвам от правото си на въпрос!

Всичко беше страхотно - една забавна игра… на популизъм!

Въодушевен от срещата, сякаш да ме опровергае, Тато сам пое листчето:

- Ще   има  ли   у-ве-ли-че-ни-е   на цените за Нова година?

Като днес си спомням: той вдигна двете си ръце нагоре и чистосърдечно заяви:

- Къде по-нагоре от това?...

   Бурни аплодисменти!… Кулминация!... Страхотен  финал!...

Въздъхнахме облекчено: няма да има увеличение на стоки от първа необходимост!

            В този момент никой не допусна, че ставаме жертва на долна гавра!

      Защото:         

                    Живков с цялото си безочие  излъга!

                    Излъга най-вулгарно няколко хиляди студенти!

                    Ей така - в очите!

      Защото:

                    Невъзможно е да има увеличение на цените, без той да знае, нали?

                                                            *

                        На 27 декември Министерският съвет постанови:

                    Увеличение цените на стоки от първа необходимост...

                                                            *

            Дали си е давал сметка за поражението, което извърши душите ни?

                        Според мен: въобще не му е пукало!

                  Всичко беше в ръцете му – и ножът, и кокалът!

                                                            *

Разказвам тази история, защото и днес сме подложени на подобни                     

                                               манипулации!

                                                            *