Възмездието

                  разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!

                                                         1

  Още в болницата Франсоа разбра, че нещо не бе наред! Малко след смъртта на Луи Де'лакроа Франсоа почувства, че той може да се върне, за да търси отмъщение!
                                                
                                                         2

  Същия ден, около обяд, в спешното отделение докараха пациент в изключително тежко състояние след блъскане от автомобил. Доктор Франсоа Арден бе хирургът в това спешно отделение. Той трябваше да му направи сложна животоспасяваща операция. 
  Докараха Де'лакроа при Арден и когато докторът направи първоначален преглед, каза на близките следното:
   - Няма защо да ви лъжа, шансовете му са минимални, почти никакви.
  Но заради хипократовата клетва Франсоа Арден се зае да извърши тежката операция.
  Всъщност пациентът не бе чак толкова зле, колкото го описа хирургът. Трябваше да съедини отделящия се бял дроб от ципата му, след това бързо и с колкото се може по-малка загуба на кръв да отдели две ребра, проболи сърцето му. Пациентът имаше реални шансове да оживее, но това бе свързано със страшно много работа и много средства. За съжаление здравното министерство поемаше само малка част от тези средства, което оказваше голямо влияние на бонусите върху заплатата му. Сестрата и помощничката му все още не разбираха от такива сложни операции и той можеше да им замаже очите.
  Франсоа със скалпела отдели белия дроб от свързаните към него важни кр ъвоносни съдове и в миг кръвта шурна като фонтан.
   - Какво стана? - попита помощничката.
   - Изпуснахме го! Белият дроб се отдели напълно от ципата! - излъга Франсоа.
   - Не може ли да се направи нещо?
   - Абсолютно нищо! Час на смъртта дванадесет и тридесет - обяви докторът и махна маската от лицето си. Той почувства малка вина от това, което бе сторил, но след миг тежкото чувство се изпари. Просто за всичко бе виновно министерството и политиката, която водеше!
  Най-гадният момент за него беше, когато съобщи на близките за смъртта на роднината им. Те се разплакаха, а той не обичаше да гледа плачещи и скимтящи хора около себе си, но лекарската му титла и длъжност го наставяха да проявява състрадание и смиреност в такива случаи. И той го направи с подчертано достойнство.

  Кошмарите за Франсоа започнаха когато отиде до кабинета си да се преоблече и измие. Тогава почувства, че вече се намираше в опасност!
  Обширният кабинет бе снабден с баня и тоалетна. Когато Франсоа влезе в банята и погледна към огледалото над мивката отсреща го гледаше друго лице - лицето на Луи Де'лакроа, кръвясало и отмъстително. Франсоа се сепна и отстъпи назад, удари се в стената и се свлече на земята. В този миг вратата на банята се отвори рязко. Франсоа се опита да се изправи, но се пързоли и отново се озова на хлъзгавия мокър фаянсов под. Тъкмо когато щеше да извика той усети здраво стягане в шията, сякаш нещо невидимо се опитваше да го удуши. Докторът се изправи, хвана се за гушата, след което започна да се върти панически и да ръкомаха. От гърлото му вместо про

точен вик излизаха хриптящи отчаяни звуци като от заклано животно.
  След малко Франсоа усети, че невидимата захватка се бе разхлабила или спряла. Изправи се бавно и погледна в огледалото - видя своя образ, но по шията му ясно личаха белезите от душенето.
 
  През целия ден той бе омърлушен, от време навреме отскачаше до моргата и гледаше трупа на Луи продължително. Колегите му, повечето които не го уважаваха особено поради една или друга причина (както и той тях) все пак забелязаха промяната в него, отдаваха го донякъде на неуспешната операция, но сякаш имаше и още нещо. Той просто отговаряше че е уморен. Не искаше да казва на никого за кошмара от банята, както и за причините за неуспешната операция.
 Когато се прибра хапна набързо без да има апетит, после се опита да гледа телевизия, но нищо не му влизаше в главата, мислеше единствено за случилото се през деня. Легна рано и противно на очакванията си заспа почти веднага.
  В съня му се появи Луи, седнал на платформата в моргата - зловещ, отмъстителен и мъртъв. Той го виждаше толкова ясно пред себе си, сякаш ставащото бе самата реалност. Луи отвори уста и от нея излязоха грозни гърлени звуци:
   - Ти ме уби! Ти си виновен за смъртта ми!
   - Не! Не съм аз! Ти нямаше шанс да оцелееш! - опита се да каже Франсоа, но от гърлото му не излизаше звук а само съскане, сякаш бе онемял.
   - Не е вярно! Ако не бе срязал белия ми дроб, можеше да оцелея. И ти и аз го знаем!
   - Неее - съскаше беззвучно докторът - нее...
   - Аз ще ти отмъстя! Ще потърся възмездие! - с още по-зловещ и заплашителен глас изрече Луи Де'лакроа.
   - Нееее, моля тееее, неееее... - отчаяно хриптеше Франсоа. В този момент от някъде се извиси звън, който отначало вибрираше само в главата му, но малко по малко изпълни цялата околност. Франсоа Арден се събуди и след миг осъзна, че на входната врата се звъни. Той скочи от леглото и с бързи стъпки се насочи натам, но в следващия момент го връхлетяха спомените от съня и от предишния ден и той се закова пред вратата. Някой продължаваше да звъни упорито. Франсоа погледна през шпионката и видя съседа си Мичъл Харисън, който живееше над него. Въздъхна успокояващо и отвори вратата:
   - Какво става? Какви са тези звуци?
   - Какви звуци? - попита Франсоа, сякаш не разбираше нищо.
   - Ти крещеше, помислих, че е станало нещо. Може би си бълнувал.
   - Най-вероятно е така. Сънувах кошмар, сигурно е от това - призна уплашеният хирург.
   - Важното е, че всичко е наред - обобщи Мичъл - лека нощ.
   - Лека! - отвърна докторът и затвори вратата. Часовникът показваше два и половина след полунощ. Франсоа легна отново, но не можа да заспи повече.

                                                       3

  На работа отиде още по-омърлушен от вчера. През целия ден беше предпазлив, подозрителен  и необщителен. Роднините на Луи Де'лакроа бяха взели тялото му от моргата, но въпреки че не изказаха подозрения относно смъртта му, това никак не успокояваше Франсоа. Той през този ден не влезе нито веднъж в банята, въпреки че направи две леки операции.
  Прибра се скапан и съсипан. Влезе в банята си и се изкъпа, като през цялото време се оглеждаше за някаква невидима заплаха. След като не се случи нищо, той излезе от банята и се отпусна на леглото си.  И тогава усети присъствието в стаята си!!!
 
  Лъхаше хлад, усещаше се смразяващо излъчване на нещо невидимо. И изведнъж, като някаква студена зловеща сянка от нищото се появи Луи Де'лакроа!
  Франсоа се опита да се изправи рязко, но се оплете в завивките и събра чаршафа си на топка. Гледаше с изцъклени очи към материализиралия се покойник, устата му бе полуотворена в неподвижна гримаса, изразяваща неописуем ужас!
  Някъде отдалеч, от дълбоките дебри на ада до ушите на скования от страх Франсоа долетя смразяващ ек: "Ще ти отмъстя! Ще потърся възмездие!"
   - Нееееее, помооооощ! - отчаяно крещеше Франсоа - Не ме убивай, моля те! Неееее! Ще направя каквото поискаш! Ще призная пред полицията! Само не ме убивай! Моля те!
  Луи изчезна така, както бе дошъл. Но миг след това докторът усети силен болезнен удар в стомаха! Наведе глава и видя, че кръвта му изтича като фонтан. Хвана се за корема, но в този миг сякаш някой раздра шията му с остър предмет. За миг белите завивки около него придобиха алено-червен цвят!
   - Не... - успя да викне той, но звукът, идващ от гърлото му, бе слаб и немощен.
  Зашеметяващ удар в гърдите го отблъсна така, че той се прекатури и падна на пода, оставяйки по леглото кървава следа след себе си. Усещаше вече силен задух, почувства изтръпване по цялото тяло. Вече не можеше да крещи за помощ, не можеше да се изправи, защото не владееше тялото си. Всичко около него започна да се върти, чувстваше че лети, че се рее някъде в пространството. Чувстваше, че умира! Разяреният дух бе получил своето възмездие!