Рано или късно идва момент, в който Госпожа Любов се изнася да живее в гаража. "Нека в хола да се ширят младите" - казва си тя, за да прикрие разочарованието си.
Настанява се на предната дясна седалка на старата семейна кола и се оглежда крадешком в страничното огледалце, за да изскубне белия косъм от косата си. "Не съм толкова стара" - мърмори си тя.
През повечето време лежи свита на задната седалка. Разговаря си с мириса на бензин и бои. Забравила е колко й се гадеше от тях, когато беше млада. От време на време звъни по джиесема или пише на лаптопа до въображаеми обожатели.
Гърдите й жадно пият свежия въздух, който я лъхва, когато някой отваря вратата на гаража. А когато някой подкара колата, ехееей!... Тогава знае - предстои й страхотен любовен уикенд! Или поне разходка до магазина! В най-лошия случай някой ден ще я продадат за старо желязо заедно с колата.
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2009, № 11 (120)